Четиридесет и пет годишният софиянец Тодор Ряпов продава бъбрека си заради 9 кредита към различни банки. Навсякъде по света българинът е определян като втора ръка човек и втора ръка работник. И как да е иначе. Как искаме другите да ни уважават, след като ние не уважаваме себе си.

Голямата част от народа усети откъде идват лесни пари. Я да си продадем бебетата, я някой орган, та да припечелим някоя и друга пачка в евро. Заприличахме на страните от Третия свят. Там всичко що мърда, се търгува. Ние явно също искаме трайно да се утвърдим като марка за резервни части. В общи линии закърпваме всичко – отрицателен прираст на населението, дефицит на органи по болниците и още куп други национални проблеми. И всичко това, защото е криза. Така е. Работа няма и безпаричието принуждава хората да измислят какви ли не глупости, за да напълнят с нещо трапезата си. Но да искаш едновременно да налееш вода от 9 кладенеца и да не я излееш по пътя, просто е немислимо.

В началото на финансовия колапс всички се втурнаха да теглят кредити, защото бяха най-лесният източник на пари. Но дори и най-нуждаещите се, не биха изтеглили 9. Да не говорим, че всички експерти тогава твърдяха, че всеки опит за започване на бизнес е обречен на неуспех. И въпреки че се е убедил в думите им, въпросният софиянец пак е избрал лесния начин. Да дадеш бъбрека си за продан, е равносилно на това да предизвикаш състрадание у останалата част от народа. Естествено веднага ще изникнат хора и организации, които на драго сърце ще даряват суми. Да, човешко е. Но е неправилно. Искаме да се оправим, а печелим пари по мързеливия начин. Както казват старите шопи, ем да лежим, ем да ми капят пари отгоре. Така прогрес няма. Така сме просто една нация от донори. И в очите на света ще сме само едни резервни части, които стават за уплътнение и никога за основен инструмент. Разберете, хора, без работа и с мързелуване няма да стане. Оплакването е за болните общества. Време е да престанем да бъдем такова и да започнем да се възстановяваме!