Сключването на Mеждународен договор за регламентиране на тази търговия би позволил да се сложи край на ужасяващата реалност, която засяга главно живота на най-бедните народи и по-специално този на жените и на децата
МИГЕЛ АНХЕЛ МОРАТИНОС, В. "Монд"
30.07.2010
Kонвенционалните оръжия убиват ежегодно повече хора, отколкото биологичните, химическите и ядрените оръжия. Стотици хиляди мъже и жени умират всяка година в резултат на насилие, в центъра на което са конвенционалните оръжия. Това е един истински проблем, касаещ страданието и смъртта на много невинни хора.
Паралелно с други инициативи за ограничаване на незаконния трафик на малокалибрени оръжия или за елиминирането на определени категории оръжия, като противопехотните мини или касетъчните бомби, сключването на международен договор за регламентиране на търговията с оръжия би позволил да се сложи край на тази ужасяваща реалност, която засяга главно живота на най-бедните народи и по-специално този на жените и на децата. През последните години темата за ядреното оръжие доминираше дискусиите и новините по света.
Моментът е настъпил да поставим въпроса и за безотговорното и незаконно използване на всякакъв вид конвенционални оръжия. В Ню Йорк започнаха международни преговори по тази тема. Самият факт, че се чудим дали да използваме прилагателното "безотговорно", "незаконно" или "нежелателно", когато говорим за употребата на конвенционални оръжия, е доказателство за сложността на този нуждаещ се от глобално управление проблем. Този договор няма за цел забраната на търговията с оръжия, нито тяхното производство, но цели предварително и щателно проучване на всяка операция за внос или износ, за да се предотврати опасността някоя от тях да навреди на международната сигурност и стабилност. Следователно изобщо не става дума да се накърнява законното право на държавите да се защитават. Това право им е признато по силата на Устава на ООН.
Не става дума и да се налагат граници на защитата на цивилните хора по време на хуманитарните или мироподдържащите операции. Тук става дума да направим така, че оръжията да служат на каузата на мира. Става дума да избегнем всяка тяхна употреба, която противоречи на човешките права. И накрая става дума, в рамките на международната търговия, да направим така, че нито едно оръжие да не попадне в ръцете на престъпници и на терористични групи, било то през нестабилни зони или страни, неспособни да контролират окончателното използване на тези оръжия. Испания разполага вече с механизъм, позволяващ й да анализира всеки отделен случай на внос на отбранителна техника.
Нашето законодателство се простира отвъд контрола върху износа на спортни оръжия и на съоръжения, които биха могли да бъдат използвани за изпълнение на смъртно наказание, за мъчение или за нехуманно и деградиращо третиране на хора. Но въпреки, че много страни, като Испания, контролират износа си, не винаги е било възможно да се избегне изнесените оръжия да бъдат използвани при съмнителни обстоятелства.
Следователно е необходимо да се допълни националното и регионалното законодателство от международни правила. Стандартите в тази област трябва да бъдат завишени, а приложението им разширено, така че да могат да се налагат правила спрямо търговията с оръжия, посредством установяването на еднородни критерии, приети от всички големи износители и вносители. Този въпрос изглежда още по-спешен, защото, парадоксално, през последните години международният търговски обмен на военна техника не престава да нараства след отчетено намаляване след края на Студената война. Подобно на останалата част от международната общност, ние трябва да се изправим пред голямото противоречие, което представлява това повишение на обема на сделките, които могат да имат трагични последици за развитието и за изкореняването на бедността.
Освен това заради изнасянето на целия производствен процес или на производството само на части, или заради появата на страни износителки, чиито закони в тази област са по-свободни, както и заради появата на частни посредници, нерегламентираната търговия поражда по-голям риск за нашата собствена сигурност. Изправени пред тази действителност, е необходимо да установим условията за една отговорна международна търговия - единствената търговия с оръжия, която можем да си представим, че би могла да съществува през XXI век. Поетата от ООН инициатива за организирането на конференция през 2012 г. означава, че международната общност осъзнава своите отговорности и че си е поставила целта да договори юридически обвързващо споразумение в идните няколко години.
Испания все още е сред най-активните страни в тази инициатива и ние ще продължаваме да бъдем такива и по време на очертаващите се преговори, които трябва да намерят тяхното конкретно измерение в рамките на тази конференция. Постигането на съгласие по условията, които да са заложени в подобен договор, си остава труден процес, както в технически, така и в политически аспект. Но подобен процес не е обречен на провал. Ангажиментът в Устава на ООН, според който трябва да се "насърчава установяването и поддръжката на мира и на международната сигурност, посредством отклоняването в сферата на въоръжаването на минимални човешки и икономически ресурси по света", трябва да ни служи за ръководен принцип. Инициативата бе приета от голям брой страни, които гласуваха в подкрепа на това решение, както и от подкрепата на много сектори на гражданското общество. Европейският съюз участва решително в създаването на договор, установяващ строги критерии, и Испания пое отговорността да засили и задълбочи този европейски ангажимент. От десетина години международната общност се опитва да се захване с въпроса за търговията с оръжия. Постигнатият напредък в рамките на плановете за ядреното разоръжаване, като например положителните резултати от Конференцията за преглед на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, състояла се неотдавна, или като новото разбирателство между двете най-големи ядрени сили САЩ и Русия, показва, че амбицията, състояща се в това да се работи за един свят без ядрени оръжия, не е вече утопия на идеалистка група, а една напълно реалистична перспектива. Регламентирането на търговията с оръжия се оказва както легитимно, така и реалистично. Резултатът от него ще бъде условия за живот на милиони човешки същества и това ще помогне да бъде създаден един по-сигурен свят.
Откакто през 2006 г. генералният секретар на ООН реши да регламентира в международен план на търговията с оръжия и да проучи дали е възможно да се създаде договор в тази насока и какво да бъде неговото съдържание, процесът се оказа необратим. Испания ще предложи този договор да засяга изчерпателно всички, свързани с него въпроси, от тези за въоръжението и за оборудването, до операциите, които се развиват в рамките на международната търговия. Ние ще предложим установяването на международен механизъм, който позволява да се контролира ефективното прилагане на този договор. "Печални оръжия, ако говорим само за думи", написа испанския поет и драматург Мигел Ернандес /1910-1942 г./. Действително оръжията ще бъдат печални, ако не ги поставим в служба на мира.
Авторът е министър на външните работи на Испания.
.
.
.