Cред икономическия мрак надвиснал над Европа, случаят с Турция предлага интересен парадокс и потенциален лъч на надежда. Турската икономика разчита силно на ЕС - почти половината от нейния износ е насочен в тази посока, а три-четвърти от преките чуждестранни инвестиции произхождат от страните членки. И все пак икономиката нараства решително. Турция отскочи бързо след спад на икономиката с 4,7% през 2009 г., като през първото тримесечие на 2010 г. ръстът достигна двуцифрени стойности. Устойчивостта на турската икономика може да се обясни с три фактора: фискална дисциплина, под-ливъридж икономика и здрава банкова индустрия. След икономическата криза от 2000-2001 г. страната се зае с пакет от реформи за строги икономии, водени от Международния валутен фонд. За няколко години се отбелязаха големи бюджетни излишъци. Освен това държавният дълг спадна значително - от дял 98% от брутния вътрешен продукт през 2001 г. до 40% през 2008 г. Когато глобалните условия се влошиха, Турция отговори със силен фискален стимул - нейният основен бюджет остана балансиран и държавният й дълг се стабилизира на 46%. Консервативният подход към банковата регулация и финансиране на потребителите също позволи на Турция да устои на бурята, създадена от кризата в еврозоната. Силният регулаторен надзор на банковия сектор в резултат на кризата от 2001 г. ефективно елиминира риска от „токсични” активи и необслужвани заеми. Освен това банковата система не е силно зависима от чуждо финансиране, а разчита на местните вложители да предостави финансиране за отпускане на заеми. Решаващият въпрос обаче е дали Турция може да продължи това силно представяне, ако еврозоната не успее да се възстанови. При положение, че Турция силно разчита на ЕС, е трудно да се предвиди как икономиката може да противодейства на законите на гравитацията. В действителност Турция сега започва да страда от последиците на икономическите проблеми на Европа. Износът е спаднал и приходите, свързани с пазарите на ЕС са намалели средно с 30% през 2009 г. Турските износители сега наблюдават с нарастваща загриженост пакета от строги икономии, въведен от германското правителство. Чуждестранните инвестиции от страните от ЕС започват да пресъхват, след като са намалели с 40% през последните 12 месеца. Освен това обезценяването на еврото причинява надуване на търговския дефицит, тъй като повечето от турските приходи от износ са в евро, а приходите от внос са в долари.Така че в обозримо бъдеще турската икономика ще бъде повлияна от възстановяването в Европа. Това ще създаде допълнителни трудности пред членството на Турция, което вече е в задънена улица поради липса на политическа воля в ЕС. За да спечелят подкрепа за суровите мерки, които ще трябва да приемат в собствения си дом, на европейските лидери ще им трябва всичкия политически капитал, който могат да съберат. Малко вероятно е да вложат капитал в популяризирането на ползите от бъдещото разширяване пред все по-скептичната общественост. Но икономическото развитие на Турция би трябвало да остане относително силно. Тя ще продължава да е една от малкото европейски страни, които отговарят на критериите от Маастрихт за държавния дълг. Нейният растеж ще бъде по-бърз от този на много от членовете на еврозоната, а също и приближаването на доходите до средните за ЕС ще бъде по-видимо. И основните фактори, които направиха Турция устойчива по време на кризата, следва да помогнат. Въпреки забавянето на икономическото развитие на Турция, причинено от трудностите на ЕС, този период на криза трябва да потвърди статута на страната на появяваща се регионална сила. Постепенно ЕС може да погледне на икономическите резултати на Турция като на ценен актив за Съюза, а не като на спънка. Ако е така, кризата в еврозоната може да се превърне в полза за Турция - с променен изглед на икономиката страната може да съживи перспективата си за членство.

Синан Юлген, председател на Центъра за икономика и външнополитически проучвания в Истанбул, е гост-учен в Карнеги Европа в Брюксел, паневропейски форум за външна политика.