- Г-н Кушлев, с какви чувства поехте новия си 5-годишен мандат като председател на комисията?

- Изпитах удовлетворение за признанието, което получавам за извършеното досега. За мен е много важно мнението на премиера, тъй като председателят на комисията се назначава от него и отговаря пред него за работата, а всички вече се отчитаме на парламента. Мотивиран съм да продължим да работим още по-активно. С премиера разговаряхме много продължително и аз знам какво точно иска. При срещата ми с него освен отчета, си носех в джоба, както се казва, и оставката. Но той изобщо не насочи разговора натам. Каза ми: „Давай да видим какво ще правим натам”. Трябва да ви кажа, че има сериозно разочарование сред босовете заради новия ми мандат. Те очакваха при една промяна да дойде по-сговорчив човек на този пост, към който да може да се намери някакъв път, какъвто  е намерен към други институции.

- Четиримата митничари, които лъснаха в телевизионен репортаж, ваши клиенти ли са вече?

- Как да са, като не знам да им е повдигнато обвинение. Сега ги проверява НАП дали са си платили данъците. Тук има едно много сериозно противоречие: ако едно лице има незаконен доход или доход от престъпления, тича в НАП и си плаща данъците, като по този начин ги узаконява. Обществото е ощетено за милиони, той плаща някакъв минимален данък и те казват: „Ето, той си е декларирал дохода”. С това не бива да се примиряваме! Плащането на този данък в никакъв случай не трябва да легитимира натрупаното по незаконен или престъпен начин имущество. По телевизията премиерът се обърна пряко към мен: „Кушлев, ако ме гледаш, разпореди веднага проверка на митничарите!” Но нашата комисия няма такива правомощия, ако срещу тях няма възбудено наказателно преследване. Може би при бъдеща промяна на законодателството ще получим подкрепа.

- Много от представителите на престъпния свят са бедни като църковни мишки. Да вземем за пример Николай Методиев – Пилето, който се оплакваше, че имал само едни ключове в джоба си и нищо на негово име.

- Тук е въпросът за свързаните лица. Много важно е докъде ще стигне законът. По този проблем вървят най-много дискусии. Има много престъпни босове, както ги наричате вие, които не притежават нищо на тяхно име. Колата е на името на неговия шофьор и ние не можем да му я вземем, защото не е свързано лице. Законът изисква да му е брат, сестра. И въпреки че е свързан с него така, че няма мърдане, ние нищо не можем да направим. Това е като случая с ламборгинито на Митьо Очите. Скъп автомобил, в България да има най-много 5-6 такива, но е купен на името на неговата приятелка. Няма деца от нея и ние не можем да докажем, че имат пряка връзка, която да бъде приета от съда. Това трябва да се обмисли много внимателно при промените в закона, за да не се стига до такива абсурдни ситуации и да се развържат ръцете ни спрямо свързаните лица.

- Излиза, че митничарят, който живее в дома на вносител е чист като сълза. Вие нищо не можете да му направите. Тук има най-малкото конфликт на интереси.

- Да, той може редовно да пропуска стоки на този вносител, без да ги обмитява. Те де факто са свързани с една незаконна дейност.

- Има ли надежда тези неща да се уредят по законодателен път?

- Да. Много се надявам, че предлаганите промени ще бъдат приети, за да се затворят вратичките за легитимиране на придобито по престъпен начин имущество. Точно това се казваше в миналогодишния доклад на Европейската комисия: да се затворят вратичките! Ние не искаме някакви особени правомощия, искаме само това, за което настояват и евроекспертите.

- Какво правите, ако към момента, в който установите наличието на дадено имущество, вече са в ход процедури по продажбата му или прехвърлянето му на трети лица? Има ли възможност за стопирате такива сделки?

- Има възможност, разбира се. Ангелинка беше оправдана на апелативна инстанция, но докато не мине през Върховния съд, хотелът, който тя продаде на Петя Славова, е с наложена възбрана. Наложили сме възбрана и върху нейни имоти във Великобритания. Ще вдигнем обезпечителните мерки, чак след като процедурата се изчерпа напълно. Това повелява сега законът. Ако в бъдеще настъпи промяна, ще можем да водим дело за разликата в декларираните доходи и имуществото, независимо дали тя е оправдана или не.

- Аргументите, с които мутри и митничари обясняват произхода на имуществото си, доста си приличат. Как се доказват твърденията за щедри приятели, баби, лели, чичовци и учинайки?

- Точно така е. Митьо Очите доведе някаква спонсорка от чужбина чак на 8-ото или 9-ото заседание на съда. Жената пристигна някъде от Швейцария и не можа да докаже, че му е дала пари, но това е начин за шиканиране на процеса. Тя един път не се яви, втори път представи документ, че е болна. И така беше необходима една година, само за да бъде разпитана.

- Не е тайна, че имаше опити за натиск върху вас и членове на комисията по места, а също и заплахи.

- Така е. В момента МВР даже работи по една много сериозна заплаха срещу наша служителка в провинцията. Там ситуацията е по-сложна, тъй като всички се познават. Преди няколко месеца са искали да отидат в къщата на наш служител, за да се разправят там с него. Този „клиент на комисията”, който беше правил подобни изявления, беше стопиран, така да се каже и повече не припари до инспектора. Имахме случай, когато заплашиха наш инспектор с убийство. Бяха му казали: „До един месец ти ще си мъртъв!”. Там не само разкриха откъде идва заплахата, но и се стигна до обвинение за това. В случая става въпрос за жена, която е сестра на един от проверяваните от нашата комисия и тя беше подведена под отговорност. Аз съм изключително благодарен на колегите от МВР и ДАНС за това, че винаги реагират толкова бързо и адекватно на нашите сигнали.

- Джипът на Ванко 1, имотите на Митьо Очите, Данчо Пръча, Наглите, Октопода, веселите вдовици - с кои случаи в практиката на комисията се гордеете най-много?

- Случаите са много. Но може би най-високо трябва да се оцени това, че разбихме монопола на наркобосовете. Ликвидирането на тези две престъпни групи за разпространение на наркотици - в Югоизточна България на Митьо Очите и в Югозападна България на Данчо Пръча, които са били и свързани между другото, е от огромно значение. Заслужава да бъде отличена както работата на МВР по разбиването им, така и нашата работа по установяване на имуществото им. В единия случай - на Митьо Очите, вече имаме и решение на Апелативния съд, остава само Върховният съд да го потвърди. Той може и да не допусне обжалване и отнемането на негово имущество за над 2 млн. лв. да стане факт. В другия случай - за Йордан Тонов, имаме решение на Окръжния съд и чакаме решението на Апелативния. Там е малко по-малко имуществото - за 1,3 млн. лв., но и двата случая са значителни, а най-важното е, че става дума за наркоразпространение. Това е нещо, за което обществото трябва да е много чувствително и за тези хора да няма никакъв компромис. Главният прокурор Борис Велчев правилно протестира срещу присъдата на Митьо Очите, който ще излезе от затвора след една година. Той е водещ наркобос за Югоизточна България. Десетки деца са починали от употреба на наркотици, има толкова много опечалени семейства, а той ще си излезе на свобода. Да, ще му отнемем имуществото, но няма да получи това възмездие,  което заслужава. В САЩ в такива случаи присъдата е над 20 години затвор.

- Работите по даден случай от няколко месеца до година. Установявате разминаване с 60-100 хил. лв. И накрая съдът излиза с оправдателна присъда и целият ви труд отива на боклука. Какво всъщност се случва с прекратените разработки?

- Това за съжаление е така. Въздържам се от критики към съдебната система, но има много такива случаи, в които се излиза необяснимо с оправдателна присъда. Знаете ли как се демотивират нашите инспектори от такива неща? Имахме такъв случай, при който беше установена 3 млн. лв. разлика в декларираните доходи и притежаваните имоти. Няма как това имущество да е получено, освен чрез незаконна или престъпна дейност. Съдът го оправда, прокуратурата не протестира, присъдата влезе в сила още на първа инстанция. И ние, по сега действащия закон, сме длъжни да прекратим всичко, което сме направили. А са хвърлени големи усилия, похарчени са средства да бъде оценено това имущество, съдът е наложил обезпечителни мерки. Единственото решение тук е въвеждането на принципа, който препоръчва ЕK, нашето производство да се отдели от наказателното и да не зависи от присъдата. Тоест, след като веднъж вече се е установило такова разминаване и има образувано от нас производство, то да си върви самостоятелно.

- Има ли съдии, които да бойкотират работата ви? Наскоро мисля, че имаше някакъв случай, в който съдът излезе с решение, че нямало доказателства, че подобна огромна разлика е получена от престъпна дейност.

- Да, има някои съдилища, които се придържат към тази практика и доста упорстват в това да се търси причинна връзка. При обсъждането на промените в закона имаше една атака в това отношение. Целта според мен беше комисията да се обезличи и да стане излишна. Но всички институции, подобни на нашата, в цивилизования свят работят на този принцип на обърнатата наказателна тежест.  

- Как си го обяснявате това - има установена организирана престъпна група и членовете й са признати за виновни, но организаторите са невинни?

- Това е един много деликатен въпрос, той произхожда от казуса „Маргините”. За мен също този казус е много интересен. Знаете, че бяхме наложили там обезпечителни мерки за над 5 млн. лв. Там вероятно има многократно по-голямо имущество, но то е в чужбина, в офшорни зони. За мен прозвуча много странно, че има организирана престъпна група, която да върши убийства, обаче подбудители няма. Кой дава поръчките - остава неизяснено. За мен това е необяснимо. Струва ми се, че на по-горна инстанция този проблем ще намери решение. Още повече, че в този случай имаше много сериозна атака срещу комисията - да се наруши принципа, който тя следва, имотите да бъдат оценявани по пазарна стойност. Имаше даже вътре в комисията хора, те междувпрочем си отидоха, които предлагаха да се спазва принципът на нотариална оценка. Да речем, че имотът струва 1 млн. лв. Нотариалният акт е сключен за 100 000 лв., за да не се платят такси. И те предлагаха ние да искаме 100 000 лв. Тоест, той утре ще си продаде имота, ще си сложи 900 000 лв. в джоба и държавата ще му вземе само 100 000 лв. Никога не мога да се примиря с това!

- Има ли изтичане на информация от ваши служители?

- Да, имаше изтичане на вътрешна информация точно в конкретния случай. Тези лица, няма да им кажа имената, си отидоха. Действам безкомпромисно срещу такива хора, независимо какво ми коства. Съдят ме, даже печелят дела да бъдат възстановени на работа, аз не ги възстановявам. Нека ме съдят колкото искат! Не мога да рискувам държавните интереси.

- Общата сума на наложените запори и възбрани на Христо Ковачки мисля, че надхвърляше 156 млн. лв. В този, а и в други случаи затрудненията идват от това, че много от сметките са в чужбина. Колко време отнема процедурата за налагане на запори в такива случаи и срещате ли препятствия?

- Процедурите наистина изискват много време, но ние сме членове на една неформална мрежа на агенциите, които се занимават с установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Взаимно се информираме и си помагаме по неофициален път, което ни улеснява. В конкретния случай - имуществото на Христо Ковачки е главно в Сърбия. Тя още не е член на тази мрежа, сега кандидатства. Като член на изпълнителното бюро аз пледирам Сърбия да бъде приета, защото е в наш интерес да установим имуществото, което притежават определени бизнесмени там. По-лесно е първо да получим информация по неофициален път и после да я изискаме с документи по линия на международната правна помощ. Няма смисъл да се задвижва такава тежка процедура, ако не знаем какво точно търсим.