На 30 юли зала 1 на НДК ще бъде озвучена от един кадифен глас – този на Натали Коул. Прочутата джаз-соул певица и носителка на 8 награди Grammy идва за първи път в България, благодарение на "Болкан ентъртейнмънт къмпани". Родните меломани я чакат от миналата година, когато є се наложи да отмени турнето си по здравословни причини. А журналистите се надпреварват да опишат какво ще бъде менюто є, с какви хавлии ще се загръща, когато излезе от банята, какви цветя ще декорират нейното пиано и бекстейдж зоната...

За ценителите на този вид музика всички тези подробности са без значение. А има и хора, които коментират, че по време на криза не е редно да се описват подобни богаташки капризи. Над всичко това е насладата, която Натали Коул ще достави на публиката си. И неизказаните неща за пътя, който е преминала, за да стигне дотук.

Тя е родена на 6 февруари 1950 г. в Лос Анджелис. Животът на децата на звезди от ранга на Нат Кинг Коул отстрани изглежда лесен. Всеки си ги представя – разглезени, презадоволени, капризни, хаотични, истерични. Единственият им ангажимент е да се къпят в звездната слава на прочутите си създатели и да харчат пари за развлечения. Всъщност, не е точно така. Много от интимните семейни моменти са им чужди, защото почти не остава време, което да прекарват с човека, който освен звезда в очите на хиляди фенове, е и техен родител. На всичкото отгоре Натали е второто от пет деца и далече не е най-глезената. Разбира се, в живота є има спомени, които я карат да се усмихва. Като онзи звезден миг, когато се явява на сцената в шоуто на баща си със собствена песен, написана лично за нея.

Натали не е подготвена за онзи момент, в който светът на мечтите є рухва от раз. Загубата на нейния баща е равносилна на катастрофа. Тя е в една особена тийнейджърска възраст – на 15 години, когато такива сътресения могат да бъдат даже фатални. Шокът я тласка към наркотиците. А точно когато има неистова нужда да получи подкрепа, майка є преценява, че проблемите ще бъдат решени, ако бъде изпратена в интернат. После Натали се озовава и на улицата, където продава тялото си на непознати.

През цялото това време изобщо не є е до музика. Ориентира се към изкуството чак след постъпването си в университета в щата Масачузетс. Започва музикалната си кариера с това, че пише песни. Освен този си талант, тя е великолепна пианистка и учудващо добра певица, установява публиката по време на изпълненията є с Чък Джаксън и Марвин Янси. Тяхната музика е смесица от различни стилове ­ R&B/soul, pop, gospel, и adult contemporary.

Първият хит на Натали Коул е Тhis Will Be, пуснат на 30 юни 1975 г. Тази композиция заема първо място в R&B и се задържа на върха на класацията две седмици. В Billboard's charts песента заема шесто място в края на 1975 г. През следващата година Натали получава първата си премия Grammy, две номинации за the Best №ew Artist of the Year, а също и една за Best Pop Vocal.

На 31 юли 1976 г. Натали се жени за Марвин Янси, а след това се появява и техният син Робърт. Но след няколко години те се развеждат, а в живота на певицата започва черна серия. Концертният график често се нарушава, тъй като певицата лежи в безпаметно състояние в някой бордей, упоена от наркотиците. През 1981 г. Capitol разтрогва договора си с Натали. През 1983 г. тя прекарва курс на лечение в клиника в Минеаполис. След шест години се омъжва отново, за продуцента Андре Фишер. Той продуцира нейния албум Unforgettable, който впоследствие ще бъде удостоен с шест награди Grammy. В албума Stardust през 1996 г. оживява мечтата на малката Натали да пее с баща си – преплитането на гласовете им е постигнато по виртуален път. Композицията When I Fall in Love през 1997 г. е удостоена с премията Grammy. Но славата не носи наслада на певицата, която затъва все повече заради наркотиците. Вкъщи пък е жертва на домашно насилие. Изобщо – животът є е един малък ад.

В края на 2000 г. компанията Warner Books пуска автобиографията на Натали Коул, написана с помощта на Дигби Дийл. Пак по същото време певицата попада върху кориците на списанията Jet Magazine и People Magazine. Но кризата не е преодоляна. Наркотиците продължават да диктуват живота є, дори когато твърди, че е чиста.

Малко странно е, че през 2008 г. точно Натали Коул критикува победата на Ейми Уайнхаус на Grammy с коментара: „Тя не заслужава нито една награда. Всичко изглежда така, все едно Уайнхаус е наградена за пороците си. И какъв пример дава тя на младежта?!“ Всъщност, Коул знае много добре за какво иде реч: в миналото често е злоупотребявала с алкохол, ЛСД, хероин, кокаин.

Пак през същата година се певицата получава диагноза за хепатит С. Налага се да є бъде извършена бъбречна трансплантация. По време на участие в шоуто на Лари Кинг тя се обръща към феновете си с молба да є помогнат с донорски орган. 59-годишната Коул не е и очаквала, че такъв голям брой телевизионни зрители ще откликнат на нейната молба. В крайна сметка обаче получава бъбрека на сестра си Керъл, която почива от рак на белите дробове.

Сега Натали Коул изглежда отпочинала и възстановена. Тя е взела обратно живота си в свои ръце, заредена е с нови сили и е във върхова изпълнителска форма. Певицата представя с чувство и плам новия си албум „Still Unforgettable", продължение на класиката от 1991 ­ „Unforgettable… With Love".