Стрес тестове на банковия сектор в Европа не бяха достатъчно взискателни, за да разкрият предстоящото влошаване на икономическия климат в региона, заяви Нуриел Рубини, цитиран от CNBC. „Заложените стойности за икономическия растеж и за държавните дългове не са достатъчно реалистични”, каза собственикът на Roubini Global Economics. По-голямата част от рисковите ДЦК на банките се държат до матуритет и тъй като тестът не допуска сценарий за държавен фалит, тези облигации не се взимат под внимание, обясни Рубини.

Според икономиста миналогодишните тестове на американските банки също не са били достатъчно сурови, но оттогава акциите на някои от големите щатски банки са спечелили значително, тъй като тестовете са помогнали за възстановяване на доверието на инвеститорите, уточни Investor.bg.

Икономическата ситуация е лоша и от двете страни на океана и развитите икономики трябва да очакват няколко години на забавен растеж, заяви Рубини. По отношение на най-големите банки бих казал, че резултатите са твърде оптимистични. Но те бяха подкрепени от правителствени пари, така че в момента печелят добре от големите маржове между лихвите, добави той.

В случай, че стрес тестовете на банковата система в Европа бяха направени на база изследване на целия портфейл от държавни облигации на банките, то 24 финансови институции е нямало да успеят да го издържат успешно, заявиха анализатори от Citigroup. Такъв сценарий е щял да покаже, че въпросните финансови институции имат нужда от набирането на капитал в размер на 15 млрд. евро, за да бъдат стабилни при евентуален шок в системата, съобщи Financial Times. Проблемът при стрес тестовете е в това, че са изследвани така наречените „търговски книжа”, а не закупените с цел задържане до падеж правителствени облигации. Разликата между тях е в това, че първите се използват за търговия в краткосрочен и средносрочен план, докато другите показват истинският риск, който държавните ценни книжа носят.

Задачата на стрес тестовете беше да установи, дали финансовите институции могат да преживеят новите икономически сътресения. Регулаторите проверяваха как ще се отрази на банките резкият спад на стойността на редица активи, предизвикан от възможния срив на някой от пазарите. Само седем от общо 91 трезора се оказаха уязвими по този критерии. Сред тях са испанските Diada, Espiga, Banca Civica, Unnim и Cajasur; гръцката ATE-Bank и германската Hypo Real Estate. За да продължат работата си на пазара тези седем банки ще бъдат задължени да увеличат капитала си, например, за сметка на допълнителна емисия акции.