Радо Дивия и пътят към Пьончан
Чепеларецът върна надеждите ни за медал от зимна Олимпиада

БТА
Радо Янков е фаворит, с когото дори най-силните в спорта се съобразяват.
.
Радослав Янков: Надминах и най-смелите си мечти

 
Радослав Янков е роден на 26 януари 1990 г. в Чепеларе. Родителите му Димитър и Мария са ски учители. Двукратен световен шампион за младежи. Печели Световната купа в паралелните дисциплини на сноуборда, след като през сезон 2015/2016 записва две победи и едно второ място.

Има 65 старта за СК, сред които 7 класирания на подиума (3 победи). В Банско високият 1,90 см българин постигна една победа и едно второ място, с което поведе за големия кристален глобус и този сезон. Луд е по крос моторите, купува си „Ямаха” с първата си голяма премия. Прякорът му е Дивия.

Таня Манова

- Радо, второто място в Банско е уникално представяне, но ти изглеждаш разочарован. Това, че си лидер в генералното класиране, не отнема ли част от яда ти, че изпусна победата?

- Не. Говорим си и с треньора ми, че колкото повече вървим във времето, толкова по-малко се замислям за големия кристален глобус или за малките глобуси на слалом и гигантски слалом. Просто по някакъв начин гледам да се абстрахирам от това, защото е допълнителна тежест за мен. След петъчното състезание, въпреки че излязох начело в генералното класиране, почти не мислех за големия кристален глобус. Концентрирам се върху отделните стартове. Това, което се случи днес, може и да е за добре, защото ще ме държи нащрек и ще имам повече хъс на състезанията в Корея. Когато имаме два старта, така се случва, че във втория допускам грешка.

- Всъщност каква е равносметката ти от втория старт в Банско, който започна в тежки условия, сутринта валеше дъжд?

- Радостен съм отново с това, което успях да постигна с доброто си каране. Бях наистина на косъм от златен дубъл и е нормално малко да ме е яд, защото карах добре във всичките спускания. Сутринта бях по-спокоен, отколкото в петък. Просто и силите ми не стигнаха накрая, защото изразходвах много енергия в полуфинала. Имахме три тренировъчни дни преди петъчното състезание, което допълнително ме измори. На финала обаче допуснах грешка и затова не можах пак да спечеля, иначе се чувствах сигурен и уверен в себе си. Въпреки снега днес (б.р. - в неделя – 5 февруари) благодаря на организаторите и на хората, които направиха трасето и поддържаха доброто му състояние. На друго място едва ли щеше да се случи това и кой знае какво състезание щяхме да имаме, а най-вероятно щяха и да го отложат. В крайна сметка всичко пак се разви по добър начин и аз съм доволен от себе си.

- Как се случи падането на финала?

- Движехме се заедно с Дюфур, виждах го с периферното зрение, но знаех, че съм с една идея по-напред. Затова трябваше да дам малко повече газ и да изправя вратите, за да спечеля. Но в един момент дъската ми се плъзна долу под краката. Не знам защо се случи. Не обичам да се оправдавам, това ще стане ясно по-късно, но стана един проблем с пластината и заради това ме изпусна самият борд. Трябва да видя спускането на видео, за да си синхронизирам нещата в главата и да видя какво точно стана. Но пак повтарям – не се оправдавам, най-вероятно си е лично моя грешка.

- Какво ти предстои оттук нататък?

- Световна купа в Корея в събота на олимпийското трасе. Връщаме се, тренираме тук няколко дни и поемаме за Москва. Този път там слаломът няма да е на рампа в града, а в околностите. После ни предстои още една Световна купа в Турция. В началото на март тръгваме за Сиера Невада в Испания за световното първенство, което в нашия спорт е веднъж на две години и е сред големите ми цели този сезон. След него по традиция са финалите на Световната купа във Винтерберг.

- Коментатор на Международната федерация по ски те нарече Големия шеф на паралелния гигантски слалом. Чувстваш ли, че доминираш над останалите?

- Да. Има още два старта на гигантски, но наистина се опитвам да не мисля за глобусите и за събирането на точки след всеки старт. Преднината ми от 340 точки в генералното класиране изобщо не е голяма.

- Това, че Димитър Бербатов сам е поискал да дойде да те подкрепя и фактът, че те награди, важен ли беше за теб?

- Да, много съм щастлив, че беше тук. Той ме поздрави и в очите му се виждаше, че се радва за мен. Голям спортист е и се прекланям пред него.

- Екзалтираната публика в Банско създаде ли ти напрежение?

- Не, не бих казал. Имаше по-скоро едно специфично усещане, което може да обясни само спортист, който застава на старта, на корта, на пистата за бягане или на футболния терен. Особено е чувството и е много деликатен моментът, в който можеш да прегориш или да се притесниш, или това да ти даде сила. Не съм се уплашил от публиката, това беше един плюс за мен, за което много благодаря на хората. Наистина у дома и керемидите помагат.

- С треньора ти Георги Атанасов-Джоко обичате да се хващате на бас. Имаше ли облог преди уикенда в Банско?

- Преди Банско нямаше облог, но се хванахме на бас в началото на сезона, че ако спечеля кръг от Световната купа, ще си обръснем главите и ще си оставим гребен отгоре (смее се). И най-вероятно ще трябва да го направим. Имаше и свидетел, заснето е всичко, така че няма мърдане.

- Вече над 10 години си в големия спорт и си навъртял хиляди километра по пътищата. Броил ли си колко са?

- Вече сме шеста година заедно с Джоко и най-вероятно сме минали няколко пъти екватора. Ние през повечето време пътуваме с бус, само двамата. Понякога това ми дотяга, тъй като шофираме от сутрин до вечер, а ако евентуално попаднем в някое задръстване или има проблеми на някоя граница, става денонощно. Но това е част от играта. Аз харесвам спорта, обичам това, което правя.

- Да направим паралел с Григор Димитров. В навечерието на турнира в София той каза, че изживява мечтата си. С теб същото ли е?

- Страхотно беше в Банско. Нямам думи. Може би това ми е било мечта, макар и да не я помня. Честно казано не съм си и представял, че ще карам тук, а камо ли да спечеля.
.
.
.
.
Спортът: други материали