Дават нов статут на бабите и дядовците
90% от хлапетата затворени без срок
Осемгодишно остава в интернат до пълнолетие заради кражба на пиле

Много от момичетата се връщат бременни, след като избягат от интернатите.
.
Христо Монов, психолог: Холивуд естетизира убийството като норма в отношенията

 
Яна Йорданова

- Г-н Монов, зачестяват трагедиите в училищата? Какво се случва с обществото ни, откъде идва тази агресия?

- Неолиберализмът унищожи разбирането за другия като за ценност. Унищожи съпреживяването с другия като най-смисленото човешко действие. Много малко хора си задават въпроса какво направи Холивуд през всичките тези години. Най-малкото естетизира убийството като нещо съвсем нормално за човешките взаимоотношения. После се учудваме, че децата ни не могат да общуват в конфликтни ситуации и дори при такава невинна игра на „Майки и бащи” се случи така, че едно дете убива друго. Агресията е базисен адаптационен механизъм на човека- най-елементарният и най-древният. Така вместо да вървим напред като хора, се връщаме години назад. Тогава вече трябва да си зададем въпроса какво правим като родители, като вършат институциите, за да може в този сложен свят децата ни да притежават и други качества, с които да се адаптират. Мисля си, че доста изоставаме в това отношение. Децата ни всъщност не са виновни, те са такива, каквито грижи сме положили за тях. Много пъти съм казвал, че чисто анатомично сме продукт на онова, което виждаме и слушаме. Не може просто така от някъде да придобием умение за справяне в критични ситуации.

- Трябва ли според вас да се засили охраната в училищата, да има повече медицински лица, психолози? Това решение на проблема ли е?

- От години казвам, че не е важно какви ще са степените на образование. Въпросите, които не решаваме, са какво учат нашите деца и как го учат. Може би сега, когато на преден план излиза именно този дефицит на умения да общуваш на най-елементарно ниво- със своите връстници, може би трябва да поставим акцента за едно ново, по-хуманитарно образование. Това, че един първокласник знае да брои до 100, няма да го направи по-добър човек. Дори може да ги направи още по-емоционално нестабилни, озлобени, ако не могат да се справят. Това ражда агресията. Човек, който се чувства напрегнат и потиснат, защото не може да се справи с поставените задачи, става агресивен. А в същото време никой вече не е мотивиран да упражнява професията на психолога или логопеда, да речем, защото в новия закон е заложено те да са педагогически специалисти. И тук не става дума само за самочувствие.

- Решение ли е едно агресивно дете да бъде преместено в друг клас или в друго училище, каквито примери имахме напоследък?

- Разбира се, че не. Проблемът остава. И това се дължи отново на криворазбрани реформи. Защо изобщо се закриха помощни училища, след като има над 3500 деца, които явно трудно могат да се адаптират в нормалното училище. Защо нещо, което е работило години наред, се закрива без да се предлага нещо ново. Какво се случи, след като променихме наименованието на ресурсните центрове? Не виждам някаква промяна. А има деца, които са хиперактивни, създават проблеми и ако един учител не е обучен специално да работи с тях, това ще доведе до много трудности във взаимоотношенията. Затова е важно един преподавател освен да има конкретните познания за поведенческите проблеми, да бъде и допълнително мотивиран, което в момента го няма в българското училище. Да не говорим, че много учители ми споделят, че вече са се превърнали едва ли не в бюрократи. Чудя се и няма ли най-сетне да се отмени тази обидна за всички педагози наредба, с която ги задължава да се явяват периодично на прегледи за психичното им здраве. Това дори не е обидно, а мисля, че се прави целенасочено, за да се орони още повече престижа на българския учител. А подходът може да друг. Мисля, че никой от колегите няма да се обиди, ако има специални институции, където могат да потърсят помощ при проблеми. Стресът тук е огромен. Затова не бива едва, когато се случи някоя трагедия, да казваме, че образованието и децата са приоритет. Много въпроси излизат отново на дневен ред. Трябва да натискаме червеното копче по важните проблеми.

- Отворихте много сериозна тема, като споменахте за агресията, насаждана от телевизията. Сега говорим за видеоигри, които подтикват децата към насилие и дори самоубийства. Как можем да опазим подрастващите?

- Само за една седмица се заговори за две такива игри -”На седмото небе” и „Синият кит”. Едната дойде от САЩ, а другата от Русия. Това е болест на цивилизацията ни, а случилото се неотдавна в 52-о училище е симптом за сериозно заболяване на цивилизацията ни по отношение на неспособността є да се справи с агресията. Някои определиха това като медиен шум, но ние сме длъжни да реагираме на тази заплаха. Ако трябва дори да променим законодателството си и подобни игри и страници да бъдат по-лесно деактивирани. Но големият проблем е, че някак си с лека ръка приехме, че всичко е пазар и че всичко се крепи на материални взаимоотношения.

- Ще ни погуби ли консуматорския дух?

- Той ни погубва вече. Крайно време е да разберем, че се лишаваме от най-важното си качество-да живеем в мир със себе си и околните. Статистиката на МВР сочи, че около 300 деца годишно у нас стават убийци. Един голяма процент от тях пък са под 14 години.
.
.
.