Формациите на ГЕРБ и „Обединени патриоти” успяха да си стиснат ръцете по най-спорната тема в преговорите за съставяне на кабинет и изготвяне на обща управленска програма - увеличението на пенсиите. Минималната пенсия ще стане 200 лв., като това ще се осъществи на два пъти още през тази година.

Напредъкът в разговорите обявиха Цветан Цветанов и Валери Симеонов след поредните разговори в НС във вторник, където този път бе и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Двамата обаче първоначално отказаха да дадат повече подробности и конкретни цифри за ръст на пенсиите с аргумента, че това ще стане едва след като е готова цялостната програмна стратегия на бъдещото коалиционно правителство. „Всички направихме взаимен компромис, водени от интереса България над всичко”, уточни все пак Цветанов, че и двете страни са направили отстъпки.

Патриотите започнаха преговорите с оферта минималната пенсия да скочи от сегашните малко над 161 лв. на 300 лв., но впоследствие свалиха гарда до 200 лв. От ГЕРБ влязоха в разговорите с твърда позиция, че увеличение на парите за възрастни в момента не е възможно и това може да става само с ръста на икономиката. В крайна сметка обаче двете формации са се договорили за два работни варианта в зависимост от изпълнението на държавния бюджет. Според публикуван във Фейсбук от бившия депутат Димитър Байрактаров документ оптимистичният вариант предвижда ръст на минималната пенсия на 200 лв. от 2017 година и индексация със задна дата от април. Другият вариант е 180 лв. с индексация от 1 юли. След постигнатото съгласие по тази тема Симеонов и Цветанов обявиха, че разговорите по другите сектори вече ще вървят с по-голям интензитет, като до дни можело да са готови с програмата.

Ден по-рано ГЕРБ и патриотите успяха вече да договорят параметрите по 4 други сектора - сигурност, енергетика, спорт и туризъм.

На фона на преговорите за съставяне на коалиционен кабинет вчера лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов стартира серия от разговори с парламентарните сили за постигане на съгласие по теми от национално значение като предстоящото догодина българско председателство на ЕС, националната сигурност, Brexit, бежанската криза. Първата му среща бе със соцшефа Корнелия Нинова в парламента, на която той дори й предложил да поеме поста председател на 44-тото НС, но тя не приела. „Предложих в знак на уважение към добрия им резултат да приемат председателското място, тя отказа, тъй като считат, че ще бъдат твърда опозиция", разказа Борисов. Минути по-късно самата Нинова уточни, че не се съгласила, защото нямало как политиката им и близо 1 млн. избиратели, които гласували за промяна, да бъдат „купени“ с един пост. Лидерите на ГЕРБ и БСП обаче успели да си стиснат ръцете по въпроси от национално значение. „Мисля, че по темата за сигурността, за провеждане на европейското председателство, за родното производство бихме могли да намерим общи теми в парламента и в новите закони. Трябва да потърсим синхрон, за да работи нормално държавата в следващите месеци и години“, коментира Борисов. Нинова потвърди за постигнатото разбирателство, но подчерта, че то е под условие - цялото съгласие по тези теми да се случва в парламента и дебатът да бъде в пленарната зала. Тя припомни, че в предишни години решенията са били вземани от изпълнителната власт и спускани на НС. „Те приеха да се промени моделът“, посочи соцшефът, а самият Борисов подчерта, че парламентът е основният център за правене на политики. И двамата лидери бяха категорични, че по време на разговорите по никакъв начин не е повдигана тема за коалиционно управление между ГЕРБ и БСП.

Борисов се срещна и с лидера на „Воля“ Веселин Марешки,  който декларира, че ще даде подкрепа за формирането на кабинет с премиер Борисов. В сряда лидерът на ГЕРБ проведе разговор и с председателя на ДПС Мустафа Карадайъ за търсене на съгласие и с движението по националните приоритети.

Междувременно стана ясно, че допълнителни 145 млн. лв. на месец ще са нужни при увеличение на минималната пенсия от 161,38 лв на 200 лв. Това показват прогнозни сметки НОИ, разпространени от БСК. Изчисленията показват, че за изплащането на минималните суми догодина ще са нужни 1,7 млрд. лв., а през 2018-1,8 млрд. лв. Данните сочат още, че 23% от възрастните в момента или 510 215 души получават най-ниската пенсия, а ако тя бъде увеличена до 200 лв. делът на хората с най-ниски суми за старини ще нарасне до 39%, или до над 877 000 души.

До края на годината минималната пенсия ще стане 200 лева, потвърди пред bTV в сряда бившият финансов министър Владислав Горанов от ГЕРБ.

Това ще стане на две стъпки - от 1 юли на 180 лева, и от 1 октомври - на 200 лева. По думите му за тази година това ще струва на бюджета под 100 млн. лева. За следващите години сумата расте и ще е под 300 млн. лв. за 2018 г.

„Ако се търсеше 100% удовлетворяване на претенциите на Патриотите за политиката им, свързана с пенсиите, ангажиментите като ресурс щяха да бъдат такива, че други политики нямаше да могат да се реализират. В този смисъл коментарът беше - или правим това и не можем да реализираме други политики, или намираме балансирано решение и продължаваме по съвместната програма, която заедно ще съставим”, разкри още Горанов.

Той заяви също, че може отново да е финансов министър в новия кабинет, но уточни, че все още не са водени конкретни разговори за министерски кресла.

„Има такава вероятност, но такъв разговор не е воден с мен. В началото си говорихме само за политики, все още не сме говорили за това къде точно ще участват Обединените патриоти и с какво представителство в изпълнителната власт. Такъв дебат не е воден и в ГЕРБ”, отбеляза той.

Във връзка с нарастването на минималната пенсия Горанов уточни, че са направени много изчисления с помощта на експерти от НОИ. „Видяхме какво струва една или друга мярка и се обединихме около определени цифрови параметри”, подчерта той.

„Не очаквайте като евентуален финансов министър да съм най-щастливият човек от това решение, но то е възможното решение”, заяви Горанов.

Според бившия финансов министър резерви може да се търсят при инвалидните пенсии, за част от които има подозрения, че са отпуснати незаконосъобразно. „Имаме основания да се съмняваме, тъй като броят на правоимащите е твърде голям”, заяви той.

Горанов подчерта, че за него не е лоша идея да се подпишат отделни споразумения с всеки един от лидерите на партиите от коалиция „Обединени патриоти” – Валери Симеонов, Красимир Каракачанов и Волен Сидеров, но по думите му те едва ли ще се съгласят.

Преговорите с „Обединени патриоти” окончателно ще приключат малко преди гласуването на поименния състав на правителството, което се очаква в началото на месец май, каза още бившият министър.

Според Горанов служебният кабинет се е опитал да разчисти терена за управление с участието на левицата.

„Някак си не успяха да си намерят времето. Сценарият беше друг. Очакваше се друг резултат от изборите и конфигурацията, която се опитаха да създадат, беше друга. Те се опитаха да разчитят терена на едно друго управление, което не можа да се състои. Затова се и натрупа тази критична маса от грешки”, отбеляза той.