Закуска за бегълци
Ще ги познаете по... наглостта

.
Цветан Василев точи „Дунарит” през подставено лице

Бойко Кичуков
Цветан Василев при едно от посещенията си в съда в Белград.
 Всеки месец през „Калотина” минават 200 хиляди евро в куфарчета

Политика

Подставено лице на Цветан Василев и скандален оръжеен бос помагат на банкера беглец да точи “Дунарит”, като предприятието буквално се е превърнало в куче касичка за осигуряване на охолния му живот в Белград, пише Блиц.

 Според статията Василев получава тлъсти парични траншове благодарение на един от членовете на борда на директорите – Никола Киров, по чието нареждане е била открита и банковата сметка на дружеството в Румъния. Именно през нея минават сумите, които се теглят и се закарват на банкера беглец в куфарчета в сръбската столица. За целта са завишавани в пъти разходите за “консултантски услуги”, за да бъдат прикривани далаверите.

 Данните сочат, че чрез подобни машинации на месец през границата минават по 200 000 евро “помощи” за Василев, огромна част от които идват именно от “Дунарит”, вместо да отиват към Фонда за гарантиране на влоговете.

Предприятието е един от най-маститите кредитополучатели от КТБ, но въпреки това Василев продължава да го държи под контрола си с помощта на подставеното си лице и скандалния оръжеен бос и добре позната от времената на “Мултигруп” фигура Емилиян Гебрев.

Макар да е бил финансиран от КТБ с кредити за над 90 млн. лева, “Дунарит” никога не е предоставял адекватни обезпечения срещу вземаните заеми. Така от момента, в който КТБ бе поставена под спецнадзора на БНБ, а впоследствие обявена в несъстоятелност, вървят опити за отмъкването на военния завод. Първият бе чрез сделката за 1 евро, при която белгиецът с московски паспорт Пиер Луврие предяви претенции над “Дунарит”, “Авионамс”, БТК, НУРТС, “Фърст диджитал” и ГАРБ. След като измамата бе изобличена, Луврие сам се отказа от скандалната сделка, но опитите на Василев да сложи ръка върху стратегическите дружества, мастити кредитополучатели от КТБ, продължи. При “Авионамс” и БТК той вече окончателно се провали, като държавата е вече собственик на първата фирма, а втората бе продадена на открит търг в Лондон.

Въпреки това с помощта на Гебрев продължава да пробва да отмъкне “Дунарит”. За целта свързаното с Василев ръководство на завода одобри в края на миналата година вдигане на капитала на дружеството с единствената цел собственик на акциите му да стане “Емко” на Гебрев. Престъпният тандем прибягна до това средство, за да заобиколи запорите, наложени върху “Дунарит”, но засега решението все още не е успяло да влезе в сила, защото текат дела и не е вписано в Търговския регистър.

Името на Гебрев се свързва с няколко скандални случая. Последният е свързан с разследване на ДАНС, по което се проверяват договори за 57 млн. евро в държавното оръжейно дружество “Кинтекс”. Контрактите се проверяват по разследване за източване на фирмата. Преди няколко месеца агенти на родното ФБР и представители на Софийската градска прокуратура отидоха в дружеството, за да търсят документи за източване на държавната оръжейна фирма. Това ставало чрез неизгодни договори, сключени от държавния оръжеен търговец - компанията на Гебрев “Емко”, обясниха източници сред разследващите. Дотук проверката е показала, че “Кинтекс” е била посредник по сделки на различни частни фирми със страни от Третия свят. Името на Гебрев се свързва и с други скандали. Негови бяха гръмналите оръжейни складове в Севлиево. Беше и кандидат да приватизира ВМЗ - Сопот, и “Арсенал”.
.
Гебрев печели от оръжия на гърба на държавата

Емилиян Гебрев
Военният завод „Дунарит” се е превърнал в касичка за банкера беглец Цветан Василев.
Личният оръжейник на Цветан Василев Емилиян Гебрев прибира тлъсти печалби от  бизнес, базиран на гърба на държавния военнопромишлен комплекс.

Босът на оръжейната фирма „Емко” успешно точи военния завод „Дунарит” в полза на своя благодетел Цветан Василев. Според публикация в агенция Блиц Гебрев от години е оплел и държавните военни предприятия в мрежите си. Естествено, възходът на Гебрев по подобие на редица „успели” бизнесмени като Иво Прокопиев, Огнян Донев и Цветан Василев, започва по времето на Иван Костов. В периода 2000-2002 г.  той започва да се възползва от доброто име на държавните военни компании по света и извънредно търпеливото отношение на техните шефове, и застава на входа и изхода на заводи като ВМЗ и „Кинтекс”. Апропо, през 2001 г. негова доставка на патрони за Никарагуа бе арестувана от митническите власти на САЩ, поради което и лицензът на фирмата му „Емко” бе отнет, но скоростно бе върнат от правителството на Костов.

Оттогава чрез изключително близките си контакти с различните шефове на държавните дружества Гебрев използва „Кинтекс” за лична изгода. Вместо да обслужва държавния оръжеен сектор и да осигурява сделки зад граница на държавните предприятия, „Кинтекс” започва постепенно да налага „Емко” като „производител” на оръжие и боеприпаси. Въпреки очевидната разлика в производствените мощности между „Емко” и гиганта ВМЗ, „Емко” се налага като основен производител на държавната „Кинтекс” за пазарите в Алжир, Египет и Индия, като „Кинтекс” му осигурява поръчки за стотици милиони долари. „Кинтекс” получава оферти от различни чуждестранни партньори за доставка на боеприпаси и вместо да информира големите държавни производители от бранша и да промотира тяхната стока, верните на Гебрев директори на държавното предприятие започват тайно да налагат военно изделие на „Емко”, в много случаи с неясен произход. Докато поръчката достигне до знанието на другите, Гебрев вече има преднина с преминали изпитания и оформени документи на изделието. Само през периода 2015-2016 г. „Емко” печели през „Кинтекс” поръчка за производство на ракети за Индия на стойност над 200 млн. долара, като същите изделия могат спокойно да се произвеждат и от държавната ВМЗ, но ВМЗ не участва в процедурата.

По същия начин Гебрев е оплел и ВМЗ-Сопот, като доставя на държавното предприятие почти всички необходими за производството взривни вещества. Така, заставайки на входа на държавния завод, Гебрев осъществява годишен оборот от над 50 млн. лева, като поставя завода в тотална зависимост.
.
.
.