На фокус
Помръкващите Нобелови звезди
Много от лауреатите впоследствие са обвинявани в какви ли не прегрешения

Twitter
Предложението на Аун Сан Су Чжи за Нобеловата награда за мир бе сред редките случаи, когато лауреатът е единодушно приет, но впоследствие върху нея се изсипа порой от критики.
.
Победа за Айнщайн

Кип Торн и Бари Бериш – лауреати на Нобеловата награда за физика.
Бари Бериш - единият от тазгодишните лауреати на Нобеловата награда за физика, нагласил будилника си, така че да го събуди, преди да му се обадят от Швеция, но телефонът го изпреварил.

“Очаквах го - коментира Бари Бериш пред Асошиейтед прес. - Шведската академия обаче е толкова потайна”. И добави, че наградата е “победа за Айнщайн, и то много голяма”.

Кип Торн, който също спечели Нобелова награда за физика, каза, че тя е “победа за човечеството като цяло”.

“Тези гравитационни вълни ще са могъщ начин за човечеството да изследва Вселената - не само през следващите години, но и през следващите няколко века”, обясни той пред Асошиейтед прес.

Торн добави, че е “малко разочарован”, защото хиляди други учени, работили по проекта, не споделят наградата. "Въпреки това за мен е огромно удоволствие да я приема" от тяхно име.

Клифърд Уил, който е специалист по гравитационни вълни от университета на Флорида, обясни, че наблюдаването им е важно, защото те осигуряват нов начин за изследване на Вселената, освен чрез светлината и частиците. Когато две черни дупки се сливат, например, те не излъчват светлина, която може да бъде наблюдавана. Но с гравитационните вълни “тези явления могат да бъдат видени”. Или по-точно чути, защото те се регистрират като звуци, наподобяващи цвърчене.

Сливането на двете черни дупки, породило награденото регистриране на гравитационните вълни, е породило повече енергия през последните две десети от секундата, отколкото всички звезди във видимата Вселена заедно през същия период. На Земята обаче това е “много трудно за наблюдаване” и изисква изключително прецизни инструменти, обясни Клифърд Уил.
.
За биологичния часовник и плодовите мушици

 
Джефри Хол, Майкъл Росбаш и Майкъл Йънг – тазгодишните лауреати на Нобеловата награда за медицина или физиология.
.
С чувство за хумор

Жак Дюбоше, тазгодишният лауреат на Нобеловата награда за химия, притежава чудесно чувство за хумор.
“Радвам се за колегите ми и за областта в която работим - криптоелектронната микроскопия”, заяви Ричард Хендерсън.
Тазгодишният лауреат на Нобеловата награда за химия, почетният професор от университета в Лозана Жак Дюбоше, бил не само известен учен, а и доброжелателен човек, надарен с чудесно чувство за хумор, съобщават ТАСС и ДПА.

Колегата на нобелиста Клеман Трен, който работел в същия офис с Дюбоше, го определя като добър и отзивчив. “Когато отивахме да изпием чашка кафе, често си говорихме за наука. Той е един много интересен събеседник, надарен с великолепно чувство за хумор, който често се самоиронизира!”

Това личи и от автобиографията на Дюбоше, публикувана на сайта на университета в Лозана. Там той пише, че бил “заченат през 1941 година от родители-оптимисти, тъй като по това време в Европа бушувала Втората световна война”.

Като малък бъдещият носител на Нобелова награда много се страхувал от тъмнината. През 1946 година той се чудел къде отива Слънцето през нощта. Разбрал, че то ще изгрее неминуемо, както било доказано от Коперник. “За мен още оттогава беше важно да успокоя страховете си чрез познанието!”, доверява ученият в интервю.

Своята “експериментална научна кариера” Дюбоше стартирал на 6-13-годишна възраст, когато открил клечките кибрит, иглите, ножчетата и жиците”, се чете в неговото CV.

Като тийнейджър той бил диагностициран с дислексия, която той използвал в своя полза. “Това ми позволяваше да бъда лош във всичко, без да ми държат сметка за това!”, пише ученият в автобиографията си.

Микроскопска технология, предизвикала революция в биохимията, донесе тазгодишната Нобелова награда за химия на Жак Дюбоше, Йоахим Франк и Ричард Хендерсън. Престижното отличие се поделя между тримата учени за разработването на криоелектронна микроскопия с висока разделителна способност за определяне на структурите на биомолекули в разтвор.

Благодарение на тазгодишните Нобелови лауреати скоро ще можем да разполагаме с детайлни изображения с атомна разделителна способност на сложните машинарии на живота. Разработеният от Дюбоше, Франк и Хендерсън метод, пренесъл биохимията в нова ера, опростява и подобрява изобразяването на биомолекули.

Изображението е ключово за разбирането. Научните пробиви често се градят върху успешно онагледяване на невидими за човешкото око обекти. В биохимичните карти обаче отдавна “зеят” празнини, тъй като за наличната към момента технология е било трудно да генерира изображения на по-голямата част от молекулярната машинария на живота. С появата на криоелектронната микроскопия всичко това се променя. Изследователите вече могат да замразяват биомолекули насред движение и да онагледяват невиждани досега процеси, които са ключови както за базовото разбиране на химията на живота, така и за развитието на фармацевтиката.

Електронните микроскопи дълго време са смятани за подходящи единствено за изобразяване на мъртва материя, тъй като мощните им лъчи унищожават живота. През 1990 г. обаче Ричард Хендерсън постига успех в използването на електронен микроскоп, за да генерира триизмерно изображение на протеин с атомна разделителна способност. Пробивът му доказва потенциала на технологията.

Технологията става общодостъпна благодарение на Йоахим Франк. Между 1975 и 1986 г. той разработва метод за обработка на изображение, при който неясните двуизмерни изображения на електронния микроскоп се анализират и се сливат, разкривайки ясна триизмерна структура.

Заслугата на Жак Дюбоше е добавянето на вода към електронната микроскопия. Във вакуума на електронния микроскоп водата в течно състояние се изпарява, в резултат на което биомолекулите губят първоначалната си структура. В началото на 80-те години на миналия век Дюбоше намира разрешение на проблема, успявайки да превърне водата в стъкловидно вещество. Ученият постига това, охлаждайки я толкова бързо, че водата се втвърдява около биологична проба, позволявайки на биомолекулите да запазят естествената си форма дори във вакуум.

Благодарение на постиженията на тримата Нобелови лауреати са оптимизирани “всяко болтче и гайка” на електронния микроскоп. Желаната атомна разделителна способност е постигната през 2013 г. За изследователите генерирането на триизмерни структури на биомолекули се превръща в рутина. През последните няколко години научната литература изобилства от всевъзможни изображения - от протеини, причиняващи антибиотична резистентност, до повърхността на вируса зика. В резултат на това биохимията бележи експлозивно развитие и е “настроена” за вълнуващо бъдеще.
.
.
.