На фокус
Диян Стаматов, директор на 119-о СУ „Акад. Михаил Арнаудов”: Миграцията ще доведе до много истерично записване в 1-ви клас
Директорът на училището и педагогическите колективи не са тези, които трябва да следят достоверността на адреса и уседналостта

.
Визитка
Диян Стаматов е роден през 1967 г. в Карнобат. Завършил е Факултета по биология на СУ “Св. Климент Охридски” и преподава биология. Бил е последователно директор на 150-о СУ, 80-о СУ и 119-о СУ в София. Зам.-министър на образованието в кабинета „Борисов 2”. В момента отново е директор на 119-о СУ в София.
.
Апробацията негативна*

 
 
Идеята за премахване на хартиения дневник звучи чудесно, но на книга

Красимир Крумов

Новите електронни дневници ще бъдат апробирани в 100 училища в страната – това обяви преди година бивш заместник-министър на образованието и науката по време на конференция за качественото образование. Последва апробация с акламация, популярен начин да изразиш задоволството си от нещо посредством пляскане с ръце. Според обещанията от трибуната до края на 2017 година софтуерът с пари от бюджета на министерството трябваше да влезе във всички училища в България.

През последните пет години МОН на няколко пъти обявява обществени поръчки за доставка, внедряване и поддръжка на платформа за електронно обучение в средните училища в България и после ги прекратява  с различни мотиви, от незаконосъобразност до липса на средства - близо 7,2 милиона лева. Финансирането трябваше да минава по националната програма "Информационни и комуникационни технологии в училище" с общ бюджет за 2015 г. 7,5 милиона лева, а за 2017-а - 10 милиона лева. По тази програма през 2016 с апробация чрез акламация бяха включени в системата за електронни дневници и първите 100 училища. Цялостната система, за която бяха обявявани обществени поръчки по условия на публичните обявления трябваше да обхване минимум 2500 училища и 1 милион потребители.

По размах подобна дигитализация, която може да конкурира по мащаби системите за електронни услуги на НАП, с идея изобщо за премахване на хартиения дневник, би трябвало да върви успоредно с повишена дигитална култура, цифрова хигиена и електронна сигурност.

Тъкмо да започнем да отчитаме плюсовете от електронните дневници и да ги пуснем в масово производство, дванадесетокласник от Сливен постави всички гении на цифровата реформа в Recycle Bin - така пише на кошчето в долния десен ъгъл на компютъра. Младежът - много им се радвам на такива будни деца - взел и направил едно показно как може да се влезе в дневниците, да се сменят оценките, предметите и дори преподавателите.

Аз бях ученик в аналоговата епоха. Тогава най-голямата заплаха за дневника беше някой по-безстрашен ученик да се вмъкне в учителската стая, докато няма никой, и да отмъкне дневника. Или за майтапа, или да внесе дребни поправки в съдържанието му. За аналогови хулигани имаше аналогови мерки. Ключалка на вратата и метален шкаф с катинарче за през нощта за дневниците.

В дигиталното време пазителите на ученическите оценки би трябвало да са помислили за съвременни катинарчета и шкафове, образно казано, така, че и будни ученици като Веселин Кирилов да не могат да ги отворят. Това, че един ученик ги е пробил, означава, че авторите на даскалския софтуер не са направили достатъчна оценка на риска, задължителен елемент преди всяко начинание.

Моите оценки отдавна са избледнели в ученическите ми бележници, а дневниците са отишли във вторични суровини и нямам страхове да не ми ги подменят. Минава ми мисълта обаче какво ще се случи, ако на същия софтуерен колектив, разработил ученическите дневници му дадат да прави електронна избирателна система. Някой Веско от Сливен, Варна или Петрич не само ще може да е в състояние да ви смени вота, ами, както става ясно по аналог, и името на партията.

Затова, колкото и да съм привърженик на новите технологии, засега, на този етап - апробацията е негативна.

*Апробация – официално изказано одобрение на нещо, направено с проверка и изпитание.
.
.
.