Казуси
Има ли напредък в преговорите за Брекзит
И каква цена трябва да плати ЕС за пробив в тях

.
Залезът се отлага... засега

 
Слуховете, че Меркел ще загуби поста си, са силно преувеличени

Раф Касерт, Асошиейтед прес

Ако Ангела Меркел е показала на ЕС нещо през последните над десетина години, то е, че никога не трябва да бъдат подценявани политическите й умения.

Германският канцлер се завърна на сцената на срещата на върха на ЕС, след като пропусна последната поради необичаен за нея вътрешнополитически неуспех, в усилията си да състави управляваща коалиция. По-лошото е, че в Брюксел тя ще бъде просто изпълняващ длъжността канцлер, при положение че през годините тя беше смятана за надзирателя на ЕС като цяло.

Нейната репутация на непоклатима надеждност е такава, че доста сериозно внимание привличат роящите се слухове, че Меркел в крайна сметка е загубила контрол над положението.

“Свикнахме да я виждаме толкова силна и непоклатима. Сега, след като това не е толкова очевидно, веднага в Европа започнаха притеснения”, - каза преподавателят по европеистика от Гентския университет Хендрик Вос - Всичко това е преувеличено.”

Меркел подчерта, че е твърдо решена да ръководи Германия още един мандат и на пръв поглед другите варианти не са много - в родината на Меркел това се превежда с думата “Altenativlos” (“безалтернативен”), а в Европа вариантите без Меркел също се броят на пръсти.

При всяко положение Германия е най-влиятелната членка на ЕС, най-голямата страна с най-голямата икономика сред 28-те, които ще останат 27, след като Великобритания напусне.

След обединението от 1990 г. Германия напълно излезе от черупката, в която се беше затворила след Втората световна война. При Меркел на по-настъпателните позиции на Германия често се гледа повече като на благодат, отколкото като на бедствие.

“В нашия общ континент Европа реакцията ще бъде неразбиране и голямо безпокойство, ако политическите сили от целия спектър в най-голямата и икономически най-силна страна не изпълнят своята отговорност” и не се опитат бързо да сложат край на политическата безизходица, каза германският президент Франк-Валтер Щайнмайер.

“Ролята на Германия няма да се промени поради това, че Свободната демократическа партия (либералите) отказа да влезе в правителство”, заяви Манфред Гюлнер, директор на германския институт за изследване на общественото мнение “Форса”.

Дори и проблемите на Меркел да оставят открехната вратата към заемането на лидерската роля в ЕС, никой не си прави кой знае какви сметки да я измества оттам - просто уважението към нея е твърде голямо, за да се предприеме такава стъпка. А и Германия е твърде необходима.

За френския президент Еманюел Макрон, набрал инерция след изненадващата си изборна победа през май, усилено се говори, че е оставил Меркел в сянката си.

На последната среща на върха, в която германският канцлер взе участие, тя беше видяна да стои между него и британския премиер Тереза Мей и да призовава лидера на Обединеното кралство за напредък в преговорите за Брекзит.

Когато Меркел пропусна срещата на върха в шведския град Гьотеборг миналата седмица, тя и Макрон проведоха разговор на четири очи, вървейки по крайбрежна алея - красноречив пример за това как механизмите на дипломацията могат бързо да се променят.

Още от зората на европейската интеграция преди 60 години Париж и Берлин през повечето време действат в синхрон и нито една от големите реформи, довели до формирането на по-тесен съюз и по-голямо благоденствие на държавите членки, не е била осъществявана във време на разногласия между тях.

“Президентът вложи много усилия в отношенията с канцлера Меркел. Във Франция тя е популярна. Тук я уважават. Обикновено предпочитате да работите с хора, които познавате”, заяви пред германския седмичник “Цайт” Ришар Феран, председател на парламентарната група на партията на Макрон в долната камара на френския парламент, където тя има мнозинство.

Ако Меркел се намира в момент на политическа слабост, то сега може да е точното време за това. Тя изигра роля за излизането на ЕС от финансовата криза като съюз, запазил единството си, дори и при положение че отношенията със задлъжнялата в огромна степен Гърция се бяха обтегнали почти до разпад.

Миграционната криза, при която стотици хиляди хора се отправяха към вътрешността на ЕС от Сирия и Северна Африка, също отслабна. А икономиките на континента най-накрая се развиват в положителна посока.

Но предстоящото излизане на Великобритания от съюза се явява момент на катарзис за ЕС и единството продължава да бъде изключително важно.
.
.
.