Кирил Аврамов, известен още като Царят на солта, е роден в Свищов. Неговият дядо Атанас Шейтана (Шейтанов) внасял от Румъния сол и печелел добри пари. Шейтана бил един от най-будните свищовлии, знаел да чете и пише, а през 1815 г. грамотните хора се брояли на пръсти. Бил женен за Вацка Аврамова. След като починал, синът му Димитър поел кантората, но в съдружие с вуйчо си (брат на майка му) - Генко Аврамов, който отглеждал и добитък.

От уважение и признателност Димитър започнал да се нарича Аврамов. Той бил едър, рус, плещест, а съпругата му Бушка - пълна, руса и здрава. На 10 февруари се родила мъжката им рожба, която нарекли Кирил. Кръстник на детето станал бащата на Драган Цанков. Като единствено дете Кирил живеел в охолство, бил обгрижван с внимание и обич.

Когато станал на седем години, го дали да учи в тогавашното свищовско училище, където освен обичайните предмети се изучавал и френски език.

 Кирил бил буен и все скитал

 из сокаците, мъчно се задържал у дома. Баща му, за да го задържи, му купил два гълъба, но това било грешка. Синът зарязал школото и само с тях си играел. Бащата, ядосан хванал гълъбите и им откъснал главите. Така Кирил отново станал примерен ученик. Твърде често, почти всеки ден, отивал в просторния съседски двор на Димитър Караначев, заможен търговец на храни и едър добитък, човек с чорбаджийско достолепие. Жена му се казвала Малтица. Имали четири дъщери и трима сина: Екатерина, Еленка, Невянка, Олга, Станимир, Станислав и Александър. Кирил си играел с малката Еленка, която също често гостувала в неговия дом. Дружбата между двете деца била изпълнена с непорочна близост и нежност. Бащата на Кирил черпел Еленка със захарчета и ласкаво и казвал: „Снахо, снахо!”

След смъртта на баща си Кирил

 на 15-16-годишна възраст поел търговията

 и отворил самостоятелна кантора. От нея пазарували сол много търговци от Северна България. Имал усет към финансовите операции и всяко негово начинание му носело печалба. Бил много пестелив, в заем пари не давал и поръчител не ставал. Всичките си пари влагал само в търговията със сол. Капитал за други дейности не отделял. Често пътувал до Румъния и така освен френския научил и румънски език. Контактите с опитните румънски търговци разширили неговия мироглед и го научили на много тънкости в занаята. Започнал да се облича по последна мода, добил изтънчени европейски маниери. Всичко това му помогнало да развива успешно търговските си дела и бързо да натрупа завидно състояние.

През 1875 г. неочаквано за всички не поискал ръката на своята любима от детството Еленка, а на С. Каракашева. Според стародавен обичай всеки заможен гражданин от Свищов отвеждал годеницата си в Букурещ - на разходка и да накупят дрехи, накити и дарове. Екскурзията минала добре. Всичко за сватбата било нагласено, когато Кирил, пак

 неочаквано, развалил годежа

Причината за това той запазил в тайна. Мълви се, че баща му се явил насън и го укорил, че не избрал за съпруга избраницата си от детството. В резултат на вътрешната борба Кирил се разболял, а изоставената му годеница от срам и мъка се отровила с кибрит. Това било тежък удар за всички. Търсейки утеха, Кирил заминал за Русе, за да не се вижда с близките на злочестата девойка и да стихне мълвата за трагичната смърт. Изпаднал в депресия, изпитвал угризение на съвестта.

Разтуха и бягство от мрачните спомени Кирил намерил във веселия, безгрижен живот и развлеченията. Цели четири години живял по този начин, но макар и скрито не преставал да се интересува от Еленка. През 1879 г. се престрашил, намерил сили и се оженил за Еленка, родена в Свищов на 1 януари 1861 г.

Най-сетне Кирил бил спокоен и щастлив. Еленка се оказала добра и грижовна съпруга. Със затрогваща всеотдайност се грижила за старата си безпомощна свекърва. В желанието да и помогне, за да оздравее, сама я къпела, вдигала и обслужвала. При едно такова вдигане старата жена се почувствала зле и вече никакви лекари и лекарства не могли да я избавят от неминуемата смърт. Еленка

 трудно понесла загубата

и започнала да линее. Докторите безпомощно вдигали ръце. Починала на 12 януари 1902 г. във Виена, където отишла да се лекува. Погребана е в Свищов. След този удар, останал без деца, Кирил дълго мислил какво да направи с богатството си. В крайна сметка решил да последва примера на Димитър Василев, който дарил 24  000 лева за Свищовската търговска гимназия. Желанието му се усилило още повече, когато величествената сграда на школото, отворила врати. Кирил започнал да се оглежда какво друго липсва на Свищов и открива, че това е едно модерно и красиво читалище. Решава да дари пари за построяването му. Роднините му, очаквайки да наследят парите му, реагират остро и използват всевъзможни средства да го разколебаят от тази му идея. Кирил остава непреклонен в решението си да дари богатството си на Свищов.

Наред с търговската си дейност Кирил е активен член на Либералната партия и през 1889 г

 е избран за народен представител

 Прям и директен, той не се стеснява да критикува редица действия и решения на собствената си партия.

За да се разтовари от прекалената работа и обществени ангажименти, назначава в кантората си като помощници Кръстю и Владимир Цокови, негови сродници. Здравето му вече е силно разклатено. От ден на ден запада, докато един ден краката му се парализират. Чувствайки, че краят идва, на 22 март 1904 г., той дарява 200 000 златни лева на Свищовската градска община за изграждане на здание, което да служи за театър и читалище, като уточнява, че държи това да стане по проект на арх. Петер Паул Бранг и да носи името „Театър и читалище Еленка и Кирил Д.Аврамови”.

На 26 юни 1904 г. умира в стаята си. Последните му думи били: „Мамо! Еленке!”

За разлика от много други дарения волята на Кирил Аврамов е осъществена. Още през април 1896 г. общинското управление на Свищов  обявило конкурс за

 построяване сграда за театър

 в градската градина. Конкурсът се печели от австрийския архитект Петер Паул Бранг, познат в Свищов като автор на впечатляващата сграда на Търговската гимназия. Още докато е жив Кирил Аврамов, на 11 май 1904 г. е положен основният камък на бъдещия театър и читалище. Но твърде скоро се оказва, че проектът е прекалено амбициозен и няма да може да се изпълни в рамките на дарените средства. Новият план е възложен на архитектите Георги Фингов и Киро Маричков и за тяхна чест те се справят блестящо със задачата. На 26 май 1906 г. градежът започва и през 1908 г. завършва. На 14 септември с.г. става официалното откриване, като по подобаващ начин е изразена почит и благодарност към Кирил Аврамов.