Схеми
Да извлечеш полза от болката на хората
Безскрупулни адвокати кацат като лешояди на шосето, за да изнудват близките на загиналите

Трагедията на близките на загиналите при катастрофи е прекалено голяма, за да се налага да бъдат потискани допълнително от нагли адвокати.
.
„Копърките” като пирани за наивници и чужденци

 
Константин Събчев

Фалшиво такси ужили словашка чиновничка, като вместо касов бон й даде медицинска бележка.

Едва ли госпожа Зденка Рихтер от Братислава ще остане с добри спомени от идването си в България. Защото още от летището се е сблъскала с типично балканските шмекерии, които дават храна на някои европейски политици да не искат и да чуват за влизането ни в Шенген.

Проблемът с фалшивите таксита, добили популярност с прозвището „копърки”, не е от вчера. Въпреки всички опити за противодействие от страна на фирмите от бранша, въпреки актовете, съставяни им от полицията - ако се хванат в мрежата, разбира се, те се оказаха неизтребими също като малката черноморска риба, на която са кръстени. Това прозвище определено не е сполучливо. По-правилно би било тези хора да се наричат „пирани”. Защото подобно на хищната амазонска риба те надушват безпогрешно или незапознатия с нещата в България чужденец, или наивния чичо от дълбоката провинция, дошъл за пръв път в София.

„Ужилването” на чужденците е донякъде разбираемо. Хората от Европа са свикнали да вярват на това, което виждат. Жълтият цвят за тях достатъчна гаранция, че става дума именно за такси. И не винаги обръщат внимание на липсата на другите елементи, удостоверяващи, че наистина става въпрос за такси. Такси, което работи по правилата. А и при техния стандарт изглеждащите за нашенеца космически суми не им правят впечатление. Особено ако не им трябва фактура, както на госпожа Рихтер. Българинът от провинцията става жертва по други причини. Той рядко се вози на такси, а и знае, че в София всичко е по-скъпо. И най-важното - не е свикнал да чака на опашката с легитимните таксите, на която се нареждат опитните пътници.

Както признават и полицаи, и браншовици, борбата с „копърките” е трудна. Не можеш да докажеш, че паркираният в странична уличка жълт автомобил принадлежи на мошеник, дебнещ поредния наивник, освен ако не го хванеш в крачка. В крайна сметка всеки има право да боядиса колата си както иска. Просто трябва да се  насочват пристигащите хора да чакат на стоянката, за да не влизат именно те в ролята на копърки, ставащи жертва на безскрупулните пирани.
.
Наказанията на хартия не спасяват живот на пътя
Виктория Пенкова

Основните причини за жестоките катастрофи у нас са две – некадърните джигити, самозабравили се зад волана, смятайки, че са супермен или батман, и лошите пътища. По повод улици и магистрали обаче от доста време КАТ, АПИ и всякакви организации за автомобилизъм правят карти и предупреждават народа. Не за лукова глава има т.нар. точки на смъртта, пътища на смъртта и какви ли още не черни участъци. Примерите са Русе-Бяла, София-Варна край Микре и т.н. Жертвите са хиляди. Отбелязани са обратните виражи, местата, където се събира вода и става т.нар. аквапланинг, а колите се превръщат в летящи лодки върху тях. Просто шофьорите трябва да четат повече и да внимават. От тях не се изисква нищо друго, само преди да потеглят, да се осведомят откъде ще минат и какви са опасностите.

Излиза, че основните виновници за автомелетата са задкормилните устройства - сиреч шофьорите. Куцо и сакато взеха книжки, други си ги купиха, трети просто си ги произведоха, ментета, ама лъсват чак след някой челен удар, пет трупа и следварителна проверка на КАТ. От пътната полиция пък постоянно се оплакват, че няма как на всеки километър да сложат полицай. Твърде скъпо излизат и камерите. А и не е тайна, че джигитите намаляват преди устройството и след него дават пълна газ. Единственият възможен начин е да се спазва законът. А той да е драконовски. И да бърка дълбоко в джоба на виновния. Тук обаче идва друг проблем – някой помни ли въобще колко пъти беше ремонтиран Законът за движение по пътищата? Някой знае ли какви са актуалните глоби за висока скорост, за без колан, за други нарушения? Никой. Всички се гледат умно и цъкат в интернет, за да разберат. Което значи, че още не сме настигнали дори Гърция и Сърбия, които режат главата на джигитите. Как пък там все може да сме внимателни и толерантни шофьори, а у нас изроди. Има някакъв проблем.

Докато мерките за събиране на глобите не се затегнат, драконовските санкции, написани само на хартия, няма да проработят. А касапниците ще продължават да ни разплакват и да почернят най-светлите ни празници. Трябва най-накрая да съживим и умрелия текст в пътния закон, който предвижда колани за пътниците в рейсовете. Може пък те да дадат нужния резултат. А ние най-накрая да изкараме една непочернена и тъжна Коледа.
.
.
.