Книгите
Магията на Зелазни
Фантастичният свят на писателя е населен с вълшебство, свръхестествени сили и същества, описани с поразителни детайли

Странният поетичен свят на Зелазни е главозамайваща смес от забавна сатира и философски размисли.
.
Зловеща мрежа от тайни

В „Тайните на герба“ майсторът на скандинавския трилър Томас Енгер сваля маските на властимащите и разкрива неподправеното лице на алчността и покварата.
Томас Енгер е едно от големите имена в жанра на скандинавския трилър благодарение на поредицата за разследващия репортер Хенинг Юл. „Тайните на герба” (изд. на „Персей”) е най-новият в нея. Предишните са „Мнима смърт”, „Фантомна болка” и „Кървава мъгла”. Във всеки от тях Юл разследва различни случаи, като същевременно се опитва да превъзмогне болката от смъртта на сина си и да разкрие истината за нея.

Когато Хеда Хелберг така и не се завръща от екскурзията си в Италия, където е заминала, за да преживее мъката от смъртта на баща си, нейният съпруг открива, че животът на изчезналата му съпруга всъщност е обвит в мистерия. Оказва се, че Хеда не е напускала Осло, нито пък е стъпвала в италианския курорт, и дори нещо повече – изглежда, че тя по някакъв начин е свързана с убийството на беззащитен старец, извършено в дълбоките швейцарски гори на първия ден от ловния сезон. Хенинг Юл се замесва в случая, след като бившата му съпруга Нора се включва в търсенето на изчезналата жена, с която някога е била приятелка. Отчуждената двойка навлиза в дълбоки води, когато добре пазените тайни на едно от най-богатите семейства в Норвегия започват една по една да излизат наяве.

Но Хенинг носи на раменете си и друго непоносимо бреме – той продължава да разследва необяснимия пожар в дома си, довел до смъртта на шестгодишния му син. Изненадващо за него двата случая може би крият връзка, която най-накрая ще го отведе до виновника за трагедията му. Хенинг се изправя срещу сериозни заплахи от всички страни – както срещу него самия, така и срещу Нора – и е готов да рискува всичко, за да разкрие зловеща мрежа от тайни, която води до мрачното сърце на европейската история.

Томас Енгер не създава просто заплетени криминални романи с неочаквани обрати и напрежение до последната секунда. Той изважда на показ най-тъмните кътчета на човешката природа, като ги противопоставя на благородния стремеж към откриването на истината и възтържествуването на справедливостта.
.
В името на лудите

Повечето разкази в сборника са писани преди повече от 30 години, но това не пречи някои от тях да са пророчески и да звучат много актуално в наши дни.
Какво би се случило, ако внезапно всички психично болни на Земята изчезнат, отвлечени от извънземни?

Не, това не е финалът на Биг Брадър, нито пък най-после справедливото възмездие за ония в парламента! Това е историята на безпрецедентното обединение на човечеството в името на това да си върне лудите... Всички войни спират, всички държави се обединяват и започват да строят внушаващ космически военен флот. История, разказана преди повече от три десетилетия...

Издателство „Ентусиаст” отбеляза 90-годишнината от рождението на Любен Дилов с четвърти том със събраните му съчинения. След „Пропуснатият шанс”, „За мъртвите или добро, или смешно” и „Тежестта на скафандъра. Да избереш себе си” „Напред, човечество!” е следващата част от поредицата, целяща да обедини хумористичната и сатиричната фантастика на автора. Редактор на сборника е Любен Дилов-син.

„Напред, човечество!” събира някои от най-знаменитите разкази на Любен Дилов, включително и едноименния, който се нарежда сред най-превежданите в чужбина български текстове за всички времена (публикуван на над 25 езика в повече от 30 страни).

Разказът „Новогодишна трагедия” пък може да се приеме като тридесетилетен предвестник на днешните джендър трагикомедии с „третия” и други полове, завладяли публичното пространство и медиите. Знаменателно „Осъзнаването на роботите” излиза отново в годината, когато за пръв път се поставя открито въпроса дали андроид може да получи качеството „личност”, а „За Иван, който искаше да излезе” е ярък представител на типичните диловски метафори за идиотщината на „дисциплинираните” общества.

Любен Дилов (25.XII.1927–10.VI.2008) е определян от писателите Аркадий Стругацки, Станислав Лем и Фредерик Пол като „един от десетте най-ярки представители на философската научна фантастика”. Автор е на повече от 40 романа и сборници с повести и разкази, преведени на основните европейски езици, на японски и на китайски, в общ тираж от над 3,5 милиона екземпляра. Носител е на множество национални и европейски награди, сред които „Еурокон” (1976) за романа „Пътят на Икар”. Тънката ирония и често парадоксалният му социален критицизъм дават основание на мнозина да отбелязват, че фантастичният жанр е просто находчив опит Дилов да маскира истинските си прозрения за обществото в България по времето на комунизма.
.
Томас Енгер: Пиша за нещата, които познавам
- Скандинавската криминална литература се превърна в явление и печели успехи по света, а вие сте един от най-успешните и превеждани автори. Как си обяснявате това?

- Не мисля, че има само едно просто обяснение за това явление, но изглежда, че хората са запленени от нашия начин на живот. Това, че живеем в толкова студени зими, през които в някои части на Скандинавия дори не виждаме дневна светлина с месеци. Това, че имаме всичкото това богатство и красива природа и все пак хората успяват да бъдат жестоки помежду си. Романите ни надзърват в този свят - как се справяме и как живеем, и изглежда, че това се харесва на хората. Но, според мен, главната причина за този огромен успех, е в това, че романите ни са добри. Вълнуващи. Хората нямаше да ги купуват, ако не бяха.

- Много силен герой е Хенинг Юл. Познавате ли някого като него? Изцяло плод на въображението ви ли е неговата драма?

- Едно от нещата, които научих, прекарвайки дълго време в опити да пиша, беше да пиша за нещо, което познавам. Така че реших да направя живота на главния герой сходен на моя собствен и заради това Хенинг е онлайн журналист (какъвто съм бил), обича да свири на пиано (като мен), ходи по улиците, по които вървя, и дори споделя доста мои интереси и мисли. Но той не е мое копие. Той е типът журналист, какъвто никога не съм бил, но може би какъвто съм желаел да бъда. Неговата драма (или лично приключение) се основава единствено на въображението ми.

- Като чете човек книгите ви, остава с впечатлението, че много добре познавате структурата на полицията и методите на разследване. На какво се дължи това? Имате "информатори" или пряко сте наблюдавал?

- Това е комбинация от две неща: проучване и източници. Проучвам много, като част от това проучване е да се говори с хора, които знаят неща, като например работата на полицията или какво е да бъдеш жена политик. Също така пътувам до местата, за които пиша, за да мога да ги видя с очите си и да опиша гледките възможно най-вярно.
.
.
.