Ежедневни молитви в храмовете срещу третия пол
Твърдо против Истанбулската конвенция бе мнозинството на обществения дебат в СУ

БТА
Позицията на БПЦ против Истанбулската конвенция предизвика бурни реакции по време на дискусията.
.
Вежди Рашидов, председател на Комисията по култура в НС: Личен избор е кой какво прави под юргана

 
В дебата за Истанбулската конвенция чрез своя позиция, публикувана в БЛИЦ, се включи и шефът на културната комисия в НС Вежди Рашидов, който заяви следното:

„Странно е,че днес сме изправени пред една дилема, която всеки по своему трябва да тълкува. Това е спорът за биологичния пол и всичко онова, което от съществуването на света се нарича личен избор, начин на живот и отклонения от биологията. Безспорно има два биологични пола – мъжки и женски. Тази даденост е водила еволюцията на човечеството. Днес човешката наивност е едва ли не в позицията да заеме ролята на Бог. Но трябва да приемем поне това, че никой не е по-голям от природата.

Замислям се дали бъдещето няма да ни предложи изненадата в духовните храмове да рисуваме по стенописите Адам и Ева заедно с някой джендър между тях?! Или модерните икони да бъдат нарисувани със самоопределил се мустакат и брадат незнаен пол с Младенеца в ръце, заченат незнайно как. Господ е създал мъжа и жената не с цел да си доставят само удоволствие, а със свещената мисъл тези два пола да възпроизвеждат човешкия род. А в живия живот кой какво прави под юргана е личен избор в една чисто интимна сфера, към което всеки трябва да гледа с толерантност и разбиране. Аз лично гледам така.

Смятам, че в Истанбулската конвенция има спекулация. Прикритието зад повода да се защити справедливата борба с домашното насилие над жените , е параван за прикриване на тази налудничавост, за която говоря. Когато в една държава има ясни закони и те работят, всеки човек трябва да се чувства защитен. Глупаво е в едно семейство да се говори за слаб и силен пол. По тази логика можем да наречем слаб пол и децата, и старците, дори и мъжа. Защото малтретирането не е свързано единствено с груба сила, а и с психически тормоз, който понякога е по-опасен от физическия.

Дълбоко в себе си смятам, че когато става дума за основната клетка на обществото – семейството, насилие може да има както към жената,така и към децата, към беззащитните старци, а много често и към мъжа. Затова трябва да има закон, който да забранява насилието върху целия човешки род. Така наречения хомо сапиенс. В обяснителния доклад към Конвенцията няма нито една дума за най-естественото право на жената – майчинството. Няма нито един ред в защита на това право!

Откакто съществува вярата, човек се кръсти пред иконата на Дева Мария с Младенеца. Когато Богородица ражда Младенеца става светица. Майчинството е свято. Но според джендър идеологията на Джудит Бътлър, която е в основата на Истанбулската конвенция, философията е децата да не се зачеват, а да се проектират и тяхното раждане да става в епруветки чрез даряване на семенна течност, сурогатно майчинство, изкуствена утроба и генна манипулация. Няма да се учудя, ако махнем щастието на майката, която е родила, ако игнорираме детството, за да става отглеждането на децата по някакъв друг начин – дистанционно може би?!А това, че в образованието трябва да обясняваме на хората, че е възможно да са родени в грешно тяло, ще направи така, че това интимно чувство, интимният избор ще се превърне в най-ниското стъпало на човечеството. Да избереш какъв да бъдеш е личен избор, от който никой не е лишен и за това не е необходим закон. Останалото е самоунижение на обществото.”
.
.
.