Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма:
„Сурва” може да конкурира фестивали във Франция и Великобритания
Трябва да развиваме такива инициативи, за да се превърнем в дестинация за целогодишен културен туризъм

Румен Драганов
.
Гоним злото с понички и мръвки

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
7477 участници дрънкаха чанове на “Сурва” 2018, гостите на карнавала наблегнаха на скарата

Кристи Красимирова

Не вдигайте телефона, повече групи не мога да приема...

Служителката в Регионалния исторически музей в Перник е в паника. По обед в събота вече са постъпили заявки за 69 групи от по 20 човека, които искат да разгледат Музея на минното дело - единствен по рода си на Балканския полуостров. Докато посетителите крачат бодро зад екскурзовода, придържайки с ръка каските, които стоят върху главите им като супници, в историческия музей навалицата е пред тоалетната. “Какво да им гледам на фустите и забрадките - възмущава се нетърпелива дама, която пристъпва от крак на крак.- Ние сме група, дошли сме тук от Брацигово заради карнавала. Трябваше да затворят музея заради нас. Трийсет души сме, докато се изредим в тоалетната, те ти дошло време за тръгване”.

Докато групата от Брацигово проучва местните WC забележителности, в централната градска част на Перник текат дефилета с кукерици, бабугери, сурати, плюфкачи, харачари, станчинари, дервиши, старци и други. 7477 участници - рекорден брой според организаторите на “Сурва” 2018 - разиграват театрални сценки. Зрителите на фестивала са ограничени с въжета. Много от тях недоволстват заради журналисти с баджове, които им закриват гледката. “Ей сега ще им покажа на тях”, възмущава се дребна жена, която е изпуснала цялата сцена, защото телевизионен екип е решил да се настани точно пред нея. Мушва се небрежно под въжето и припва напред. Веднага е съзряна от бдителен полицай, който се изправя с цял ръст пред нея и разперва ръце: “Вие накъде?” - “Журналистка съм, журналистка”. - “Аха, а къде ви е баджа?” - пита полицаят с изражение “Не на мен тия”. - “Ей оня кукер преди малко ме прегърна. Докато ме друсаше, сигурно ми го е свалил” - отговаря жената. Полицаят отстъпва и пропуска “репортерката” сред останалите. “Страшни снимки направих от първия ред”, радва се тя, когато се връща при спътничките си. В това време полицаят със строго изражение размахва пръст на баба с внуче, което се опитва да докопа кукер зад въжето. След това се съсредоточава върху разговора, който води с колега по радиостанцията - поръчва си тройка кюфтета.

От сцената водещият приканва за пореден път на чист български групата от гр. Лакони, Сардиния. Най-накрая някой се сеща да им преведе какво се очаква от тях. Девет държави са представени на тазгодишното 27-о издание на международния фестивал на маскарадните игри “Сурва”. Участниците са от различни краища на България, Македония, Сърбия, Албания, Румъния, Испания, Италия, Словения и Португалия.

Малките зрители, на които в един момент страшилищата им доскучават, се преместват в “Мечкарницата” - работилница за детски маски в Общинския младежки дом. Мероприятието е безплатно и много скоро се заформят опашки.

Докато кукерите обхождат района, който организаторите са им поверили да разчистят от уроки и зли сили, множеството вече е преминало към втората част от ритуала. Централната фигура в нея е царят, за когото се заформя трапеза на селския мегдан. Той трябва да хапне няколко залъка, да отпие от виното и да започне да нарича за здраве, плодовитост и берекет.

На мегдана в Перник се е струпало цяло кралско войнство. Прочистили се от злото, хората се ръгат с лакти, за да отрупат с плячка трапезите - дървени маси, които не стигат за всички, така че по-разсъдливите поръчват храна в кутии. Кебапчетата, кюфтетата, пържоли и другите мръвки, с които посетителите на фестивала се тъпчат, конкурират кулинарния фестивал в сръбския град Лесковац. Месарите на “Рощилиадата” обаче трябва да взимат уроци от родните си колеги, които ревностно следват принципа “Ден година храни”. Така е и с всичко останало. Тукашните печалбари не са чували за промоцията - две на цената на едно и даже и не им хрумва да правят подаръци на хората, които им правят по-голям оборот. Пернишки специалитети няма, но за сметка на това на всяка втора крачка се предлагат “казанлъшки понички”. В Казанлък не са и чували за това уж традиционно за тамошния край лакомство, но традициите в крайна сметка отдавна не са това, което бяха. Всеки знае, че яйцата по панагюрски са близнаци с яйцата по копривщенски. Така както турското кафе в Солун е гръцко.

Панаирите у нас все пак спазват известна традиция и тя е свързана с изобилието от стоки, които може да се видят и на всеки битпазар. Така и тук не липсват сергии със сливенски чорапи, италианска конфекция, захарен памук, китайски лъкове и мечове, както и панери с кошмарни кученца, които си клатят главата влудяващо и се въртят в кръг.

Малко след 14 ч. маскарадните игри “Сурва” 2018, част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, вече са бутиково представление. Част от зрителите са попрекалили с греяното вино и се друсат по улиците на Перник, сякаш са се накичили с тежки чанове. Отнякъде се пръкват цели групи с нагиздени в ярки цветове циганки, които започват да се прегръщат и снимат с гостите, които говорят на чужд език. След такава прегръдка някой пропищява, че портфейлът му е избягал. В цялата дандания воплите му остават нечути.

В края на фестивала, когато маските на тържеството са паднали, центърът на града остава пуст, мизерен и осеян с боклуци. Културно наследство, ама друг път.
.
.
.