Политика
09.02.2018

Съдия Красимир Влахов подаде оставка с мотива, че се срамува да е част от екипа на Лозан Панов.
Съдийската колегия на ВСС попари опита на председателя на ВКС Лозан Панов да унизи публично заместника си Красимир Влахов, като назначи на негово място избраничката си Светла Димитрова. С 10 гласа „против” и 4 „за” кадровиците на Темида не се съгласиха с доводите на Панов, че тази кадрова смяна е необходима.
Близо 3-часовият дебат по темата във вторник започна с пространно изявление на Панов как вече между него и Влахов „няма синергия”, как той „не изпълнява концепцията му”, как бил вече 9 г. на ръководни длъжности, стигнал до „изчерпване и инертност”, а и не се бил явявал на конкурс за ВКС. Панов ядоса мнозинството от съдийската колегия с оценки за Влахов, които направи, наричайки го номенклатура, обявявайки, че обича да се харесва и се е вкопчил в поста. Панов не пропусна да се оплаче от медиите, които написаха
за недопустимия му натиск над Влахов през октомври м.г. да си подаде оставката, обвинявайки ги в спекулации и съобщаване на „полуистини”.
„Съдия Влахов едно говореше пред мен, друго вършеше. Това разруши доверието между нас. Двамата имаме ценностни различия помежду си”, заяви Панов и допълни, че затова започнал да търси колега, който би го подкрепил да изпълни концепцията си. Верните поддръжнички на Панов Олга Керелска, Атанаска Дишева и Цветинка Пашкунова по няколко пъти взеха думата, за да кажат, че има право да сформира свой екип. Те се възмутиха защо Влахов е поискал от съдиите в Гражданската колегия на ВКС да кажат дали му дават доверието си, подминавайки факта, че това стана след натиска на Панов да подаде оставката си през октомври.
„Г-н Панов има право да си избере заместник, но кому беше нужно да се говори така за съдия Влахов тук и сега, кому са необходими тези обвинения за съдебна номенклатура, властолюбие и т.н. Достатъчно добре познаваме колегата Влахов и неговите качества. Потресена съм, считам, че не беше колегиално. Тук ще цитирам Исус пред фарисеите: „Който е безгрешен, нека пръв хвърли камъка”, заяви Даниела Марчева. Тя призова Панов да не устройва другарски съд.
Той обаче остана на мнението си, че било „необходимо да каже тези неща”.
„Ще гласувам „против” не защото Светла Димитрова няма качества, а заради начина, по който се прави смяната. Днес председателят на ВКС каза какво ли не за Красимир Влахов. Ако мен ме освободят по този начин, аз бих се обидил”, каза Севдалин Мавров. „Нямате право да да унижавате така никого. Съдия Влахов има и административни, и морално-етични качества. Ясно, че има дълбоко и непоправимо разстройство на отношенията ви. Това, което правите е прецедент. Ако ВКС дава такъв тон, какво да правят тези надолу? Недопустимо е. Не казвайте, че съдия Влахов е съдебна номенклатура, такава сте вие, такава съм и аз. Недейте да превръщате такава смяна в морален казус”, заяви Боряна Димитрова. „Никой във ВКС не е изразил становище, че съдия Влахов не се справя с работата си”, бе категорична Вероника Имова.
„Да, в правомощието на председателя е да си избере екип. Само че заместник се избира
не за да прокара концепцията на председателяа заради професионалните качества и познания. Koгaтo ги имa, нo нe споделя кoнцeпциятa, тoвa нe e ocнoвaниe зa ocвoбoждaвaнe”, обяви представляващият ВСС Бoян Maгдaлинчeв.
Няколко часа след като кадровиците не освободиха Влахов, той сам подаде оставка в деловодството на ВСС. “Преди всичко държа да е ясно, че това не е оставката, която се опитаха да ме принудят да подам. Аз съм независим съдия, който не взема решенията си под натиск и който се подчинява само на закона и на собствената си съвест. Това, което депозирам пред вас, е моята собствена оставка, в основата на която са поставени моите, а не чужди мотиви", пише зам.-председателят на ВКС. Съдия Влахов заявява още, че единството и отношенията между магистратите във ВКС са по-важни за него от заемането на една административна длъжност.
„Срамувам се да съм част от екипа на човек, който няма съзнанието за високата отговорност, с която го задължава заеманата от него позиция на върха на съдебната власт; който възприема Върховния касационен съд като трибуна за отправяне на спорни публични послания, без да проявява особен интерес нито към правораздавателната и тълкувателна дейност на съда, нито към хората, които ги осъществяват (ще си позволя да цитирам думите на мой изключително уважаван колега - дългогодишен върховен съдия: “Човекът се интересува от марката ВКС, а не от субстрата ВКС”); който занимава обществото с личните си страхове, sms-и и части за автомобили, но не е формулирал нито едно смислено послание, което да консолидира съдийската общност и да ни внуши гордост от работата, която вършим. Срамувам се пред моите колеги, на които не мога да обясня, че не съм в състояние да поставя интересуващите ни въпроси на вниманието на председателя на съда - главно поради специфичното му разбиране за работно време и работно място, но също така и защото приоритетите му очевидно не са свързани с работата”, заявява Влахов. Той завършва изложението си с аргумента, че не разбира понятието “екипност” като задължение да служи “като параван на нечие нищоправене и поемане на отговорност за чужди решения”.
.
.
.