България сезира ЕК за забраната на износ на скрап от Сърбия, което изкривява пазара на суровините и на металните изделия в района на Югоизточна Европа.

Според Атанас Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) страната ни купува от Сърбия между 60 и 100 хил. т метални отпадъци. „Важното обаче е друго. Съседната държава генерира по 600-800 хил. т скрап на година и ограничаването на това количество само в една страна създава проблем на целия пазар. Не само български фирми не могат да купуват, а и македонски и румънски и от целия Балкански полуостров и част от Централна Европа. Сръбските власти спряха за издават нови лицензии за износ на скрап от август миналата година, което за държава, искаща да влезе в ЕС е недопустимо”, каза той. По думите му недопустима е и мудността, с която ЕС реагира на такива предизвикателства и провокации.

Петров обясни още, че с протекционизма, не само се изкривява пазарът на суровината (скрап), но и се дава непазарно предимство на сръбските металургични заводи и на практика те получават неразрешена държавна помощ. „Заради ембаргото за износ те купуват металните отпадъци много по-евтино и получават ценово предимство на готовата си продукция”, уточни той. Браншовикът добави, че България може без проблем да си доставя скрап от Украйна, САЩ, Русия и от много други райони на света, а вносът от Сърбия покрива около 20% от необходимите ни количества, които се ползват основно в производството на пернишкия завод „Стомана индъстри”.

Изпълнителният директор на БАМИ Политими Паунова пък обясни, че забраната за износ на метални отпадъци е само в случаите ако се докаже, че не могат да бъдат преработени в страната.

„Това се прави, въпреки че Сърбия е асоцииран член на ЕС и трябва да осигури свободен пазар”, добави тя. По думите й въпросът е поставян пред ЕК и вече е разгледан веднъж на Съвет по търговска политика. „Водени са разговори със сръбската страна да вземат мерки”, поясни Паунова.

Според търговеца на скрап Пенко Михайлов, член на УС на Асоциацията на рециклиращата индустрия, причината за ограниченията е, че сърбите са отворили наскоро металургичен завод в Смедерево, в който според слухове интереси имал и премиерът на страната и за това е забранен износът на метални отпадъци. Търговецът обясни още, че от България за Турция се експортират по около 300 хил. т черен скрап на година, но с много ниско качество Той смята, че  в бъдеще дефицитът на скрап у нас ще нараства. „Всяка година се опитваме да убедим гръцките собственици на завода в Перник, че в България вече няма откъде да идва отпадък от метал, защото няма индустрия. Миналата година беше изключение и имаше по-големи количества. Появи се технологичен отпадък и от военните заводи”, поясни той. Според него още около 6 месеца ще може да се реже скрап и от спрелите отдавна работа цехове на соцгиганта в Кремиковци.

Председателят на асоциацията Явор Божанков потвърди, че отпадъците за преработка в металургията у нас по принцип не стигат. „Винаги е имало внос от Сърбия, Румъния и дори от Украйна. България също прави и износ, защото пазарите са отворени и всеки търси по-изгодната сделка. У нас не могат да се преработват единствено отпадъците от електроника”, добави браншовикът.