Памет
Ванга посочила къде е гробът на Апостола
Костите му лежали под стълбището на параклиса „Св. Николай”

Параклисът „Св. Николай” на ул. „Цар Калоян” в София, пазил костите на Дякона. На същата улица има друг храм, спряган за гроб на Апостола
.
Феноменът Вера Кочовска: Васил Кунчев лежи под посолството на Словакия
През 90-те години да разбули вековната мистерия с гроба на Левски се опитва признатият дори в далечна Япония феномен Вера Кочовска. Според нея тялото на Апостола е погребано близо до „Позорните гробища”, където османската власт полагала екзекутираните престъпници. Във видението си тя описва, че тялото на Дякона е свалено от бесилката от случаен човек, дошъл с каручката си на пазар в София от околните села. По залез-слънце той го положил в гроб на място, което се намира в двора на посолството на Словакия (бул. „Янко Сакъзов” №9). Тази версия, макар и формулирана по трансцедентален път, всъщност звучи доста убедително на фона на легендите за ексхумация от четници. Защото ако някой би дръзнал да разкопава тялото на Левски от „Позорните гробища”, то едва ли щеше да го пренася до центъра. Още повече че тогава пътят е минавал точно покрай конака. Административната сграда с тъмница се е намирала на мястото на днешния Национален етнографски музей.
.
Заветът на Дякона остава неизпълнен
Както приживе, така и 145 г. след кончината Джингиби остава неуловим за нас, простосмъртните. Докато бил жив, той се тешал с мисълта, че дори да падне в неравната борба с Османската империя, все пак ще има нейде гроб за поклонение. „Ако ме обесят, поне ще ми остане гробът в България и всякой ще го знае", гласи неизпълненият завет на революционера. Версиите за неговия гроб днес обхващат един периметър с радиус от около 1000 метра, в чийто център стои единственото сигурно нещо – мястото на екзекуцията. Позорното бесило е издигнато в центъра на София, където днес се пресичат булевардите „Васил Левски” и „Янко Сакъзов”. Оттук дирите на националния герой се губят на 18 февруари 1873 г. Едни предания редят, че тялото му е спасено и положено в православен храм в близост. Други го пращат до земеделското министерство, където едно време е имало християнско гробище. Трети легенди дори пращат мощите на националния герой в Карлово и Калофер.
.
След 145 години. Заловиха Апостола край Къкринското ханче

 
 
 
 
Иван Първанов

Цели 145 години след залавянето на Апостола на свободата Васил Левски, уникална възстановка отново припомни на българите за този черен ден в родната ни история. Възстановката се прави за пръв път от 70-те години на миналия век и в нея участваха 25 човека от регионалните клубове на Национално дружество „Традиция” от Плевен, Ловеч и Троян. Въпреки лошото и студено време стотици българи от цялата страна дойдоха в Ловеч и Къкрина за да присъстват на възстановката. Първата част представи срещата на Апостола и придружаващия го комита Никола Цвятков на Пази мост край Ловеч с трските заптиета. Според едната от версиите по време на тази среща Левски с поведението си събужда подозрения у турците, които го проследяват и арестуват рано сутринта на следващия ден в Къкринското ханче. Според друга версия пък Левски е бил предаден и затова срещата със заптиетата на Пази мост няма никакво значение и връзка с хващането му в Къкрина. Пред огромния брой присъстващи бе пресъздадено и самото залавяне на Апостола в ханчето. Знае се, че това е станало рано сутринта още по тъмно. Всъщност в продължение на дълги години се учеше, че съненият Левски хукнал да бяга, но цървулът му или потурите му се закачили на оградата на плета, той паднал и така бил ранен и хванат от турските заптиета. Ето обаче как описва самият Левски момента на залавянето си на разпита в София на въпроса „Как ви заловиха” той отговаря: „Към 10,00 ч. сутринта по турски (около 4-5 ч. по български) аз излязох навън и видях пред вратата един въоръже с пушка. Попитах го кой е и той ме улови за ръката. У мене идаме два револвера, извадих ги и раних за ръката човека, който ме хвана. После започнах (опитах се) да бягам, обаче държащия не ме пусна. Пристигнаха другарите му, дариха ме по главата и аз паднах там. Заловиха ме.” Това казва самият Левски за ареста си. а едва ли някой по-добре от него знае по-добре какво се е случило в онази студена сутрин на 27 декември (стар стил) на 1873-то лето.

И днес, 145 години след гибелта на Апостола, все още неизвестните са повече от това което знаем за него. Не знаем как точно е заловен, дали е предаден, какво се случва след смъртта му и къде е бил погребан той. И дали имат покой тленните му останки. Защото според едната от версиите, гробът му е открит още по времето на комунизма, но другарите са наредили костите му да бъдат изхвърлени. Всъщност това, което може би малцина знаят е, че единият от българите които подписват смъртната присъда на Апостола, хаджи Иванчо Хаджи Пенчович, вече след Освобождението, дава пари за построяване на паметник на Левски и дори си купува къща близо до мястото, където ще е бъдещия паметник. Малко известно е също, че паметниците на Апостола в България са 135, а освен тях Апостолът има издигнати такива и вМакедония, Сърбия, Гърция, кипър, Румъния, Молдова, Украйна, Франция, Белгия, САЩ, Канада и дори в страни като Япония, Куба и Аржентина.
.
Родолюбие. Инициатива за паметник в Румъния

Паметната плоча на Апостола в Еникьой.
Ива Димитрова

Паметник на Васил Левски в румънското село Еникьой иска да вдигне българката Юлияна Гианти – меценат и наследник на загинали воини в Северна Добруджа. Това тя заяви по време на срещата си с Областния управител на Добрич Красимир Кирилов и неговия заместник Красимир Николов.  Г-жа Гианти сподели, че има желание да продължи родолюбивата инициатива – да се запознават младите хора с паметните места от българската история, като възстанови и църквата в село Еникьой. В село Еникьой, днес Михаил Когълничану, има паметна плоча на Апостола. Тя е поставена през 2011 година от Инициативен комитет. Васил Левски е бил учител в селото в периода 1866-1867 година, преди да се включи в четата на Панайот Хитов като знаменосец.

От своя страна Областният управител Красимир Кирилов заяви готовност за подкрепа и добави, че в съседна Румъния има много места, които са свързани с България. Има какво да видят младите хора и какво да научат – места, свързани както с революционери като Ботев и Левски, така и места, свързани със създаването на българската държава като Онгъла, каза Красимир Кирилов.
.
.
.