Памет
Спомен за Ботев
Раждането на Христо донесло безгранична радост на семейството, още повече че рожбата била момче, което превъзходства твърде много над женския пол

Великият български поет Христо Ботев
.
Левски не е мезе за всяка уста

Кмет реши да отбележи 145-ата годишнина от гибелта на Васил Левски, като „обеси” Апостола на свободата на спирка в плевенско село.
Патриотична салата.
 Принципите може и да се преглъщат по-добре с ракия, но поне кумирите да не пипаме

Боян Димитров  

Целият ни народ е салата. Мазна, възкисела, недоузряла, подправена, овкусена, с различни нюанси. Щом Апостола на свободата, Дякона, кумирът, народният герой и всичко, което виждаме у Васил Левски, стана на мезе, смятайте! Ама то такива са ни и принципите. Лесно се преглъщат и вървят с ракия. Така че няма нищо лошо и Васил Левски да върви с ракия. И без това за него се сещаме само когато седнем на маса и влезнем в спор защо дават глупости по новините, а „не кажат нещо за Левски”. Ми ето, казват. Че са го направили на салата. И не са далеч, особено след последния излъчен филм по телевизията за него. Уж голям кинохит, а по-скоро салата от крайпътно кръчме. С един актьор, който е познат като „гаджето на Марияна Попова”. Даже не му знаят името. Плачков ли беше, какъв?... Свързват го с любовните похождения на половинката му. Та същият този актьор изигра Апостола като Чък Норис или като Стивън Сегал. Едва ли по негова вина. Такъв му е бил сценарият. Салатен. На някой любител на мезето с ракия. Забавен каданс, екшън сцени и тежки песни. Само наистина салатата липсваше. А тя е навсякъде иначе. А и е неразделна част от битието на масовия българин. Пари за ток може да няма, но за ракия и салата винаги ще се намерят. Та авторът на инсталацията не е сбъркал много. Ние сме и луканката, защото миришем на крака и нитрати.

Защото сме изкуствени като краставица, пълна с вода, и люти като лука, за да разплакваме останалите. Та голям проблем, че композиторът изписал името на Левски върху салама. Той ни описва много добре. Мазни, съставени от множество парчета, евтини, с някой и друг кокал и отгоре ни е изписано името на някой герой, в който се припознаваме. Само дето нямаме особено право, но такъв ни е държавният стандарт. Но ни подхожда измазаното с майонеза име на човек, чието име дори не можем да поберем в празните си гърди, но пък с радост изричаме всеки път, когато нещо не ни харесва. „Ех, Левски да беше тук...” Да, ама не е. Левски е само в устите на всички, които свързват името му с епитета за някой футболен съдия, с луканката, със салатата, с бесилото на спирката.

Левски е личност, която никога не трябва да забравяме, нищо че не сме достойни да го помним. Затова и някои от нас повече ще си спомнят за онзи полицай, също със салатата. Мезето обаче не е било на масата, а му е било в задния двор. Вкарано прилежно от приятелката му. Типичен пример за радетеля за нашето право и свобода. И този човек ще ни пази от апаши. С тиквичата в задника... Цялата работа ни е такава. Мажем Левски на салами, строяваме деца на дъжда, за да му пазят паметника, без дори да знаем къде е погребан. И слагаме бесилки по спирките в негова памет. Направиха ни на салата. Или просто ние сами се направихме на такава.
.
.
.