- Адвокат Марковски, след случая с д-р Димитров и протестите в Пловдив народни представители се канят да инициират промяна в Наказателния кодекс, по-специално в чл.12, ал 3. Идеята е да отпадне текстът „ако нападението е извършено с насилие или с взлом”. Как ще коментирате тази идея?

- Това е въпрос за тълкуване на закона. Когато член 12 алинея 3 се прочете и тълкува граматически, има и така нареченото логическо тълкуване в правото. Какво означава, че няма превишаване пределите на неизбежна отбрана срещу нападател, който е влязъл в жилището с насилие или с взлом. Това означава, че това е всеки човек, който не е пуснат и не е поканен от домакина. Когато те влизат с подправени ключове или натискат с щанга, или това са случаите, когато собственикът не ги пуска, защото те са крадци, трябва да влязат по начин, по който да преодолеят вратата и бравата. Следователно текстът на закона е, че който е влязъл без съгласието на собственика, за да върши престъпление, а той друго не може да прави там, вече е в ситуация на нападател и срещу него може да се стреля. Това е. Тези, които искат промени на закона, не могат да осмислят разума на закона, неговия смисъл. Какво значи който е влязъл с насилие. Правилно, ако някоя домакиня натисне и вратата се отвори и си носи торбичката с пазара, и в момента я връхлетят няколко човека и я бутнат вътре, престъпление има - те влизат вътре с насилие. Но ако някой с подправен ключ или натисне бравата с пачи крак - метални лостове, които позволяват да се отваря вратата, или с подправени ключове влезе вътре, това е взломно влизане. Следователно всеки, който влезе вътре и не е пуснат от домакина, е в ситуация на нападател. Тези, които я искат тази промяна в закона, не вникват в неговата цел.

- Как би могъл да се промени законът?

- Това, което предполагам на аудиторията може да не е известно, е, че всеки, дори който е поканен вкъщи и след като е поканен да излезе, той носи отговорност. Следователно конституцията гарантира неприкосновеност на жилището, но понеже става въпрос за неизбежна отбрана, вече там имаме този чл. 12 алинея 3 от Наказателния кодекс. Вярно е - могат да напишат още в закона „който влезе чрез насилие, с взлом или по друг начин - прикрит или скрит”, и т.н., но се явява едно отрупване с думи. Един текст на закона трябва да бъде ясен и кратък. Тука, когато са влезнали тези двамата да крадат в дома на доктор Димитров, те по какъв начин могат да влезнат? Или са насилили вратата, или с взлом чрез инструменти са натиснали бравата и са влезли вътре в къщата. Това е. Така че те се явяват хора, влезли вече в къщата чрез взлом.

- Има ли според вас изобщо нужда законът да се промени в този случай?

- В текста може би трябва да се добави „и чрез техническо устройство”, доколкото взломът се явява и преодоляване на техническата преграда  или ключалка в многото й варианти, така че общо взето няма смисъл да се пипа текстът. Законът е ясен! Смисълът е, който влезе в къщата, без да е поканен и без да е съгласен собственикът. Този човек явно е влязъл да краде. Той не може да е влязъл там посред нощ да пие вода. Така че текстът си е добър. Хората имаха пълното право да протестират, защото този закон определя, че поведението на доктора не е обществено опасно и не представлява престъпление.

- Защо тогава този човек бе арестуван?

- Това  именно е текстът на член 12 алинея 3 от Наказателния кодекс. Това означава, че прокуратурата няма право по закон да го задържи в ареста. Това е прокурорска грешка. Последиците са, че докторът може да заведе иск срещу държавата заради този незаконен арест.

- Казвате, че е бил задържан незаконно, но д-р Димитров първоначално беше обвинен в умишлено убийство?

- Когато прокурорът трябва да обвини, да потвърди постановление за привличане на обвиняем, той трябва да се запознае с доказателствата, въз основа на които да го привлече. Когато прокурорът се запознае с тези доказателства, той решава дали да го привлича или не. И понеже прокурорът бърка, той го привлича като обвиняем, без да има достатъчно доказателства той да бъде обвиняем, тъй като, да, вярно е, че там има убит човек, обаче това деяние не е обществено опасно. Така че прокурорът е длъжен да спази закона и не трябва да го привлича. Разбира се, прокурорът не е съвършен. Не исках да го коментирам, но защо пък да не го направя. Някой път поведението на прокуратурата е свързано с обвинителен темперамент, който няма абсолютно нищо общо със закона. Това е причината, поради която има и куп оправдателни присъди. Така че една такава прокурорска грешка не бива да се приписва като дефект на закона.

- В практиката си имали ли сте подобни случаи?

- Имал съм уникални случаи, и то много. Но един от тях беше особено интересен. Човек от село Трудовец го оправдаха, след като уби двама души, които го нападнаха да го убият. Единият беше с бухалка, а другият тръгнал да го рита в главата. Съборили го на земята и той, за да се защити, вади пистолет и стреля по двамата нападатели, като единият от куршумите преминал през ръката и счупил дръжката на бухалката, която единият от нападателите държал. Именно това впоследствие се оказа решителен факт за съда, защото по този начин уважаемият съдия се убеди, че онзи е държал бухалка, която е била вдигната над главата на човека, и този казус и това дело е много важно, защото очертава практиката. Има много подобни други дела, това далеч не е единственото. Това е практиката, че когато някой те напада и тръгне да те убива, ти имаш право да го застреляш, за да останеш жив. Практиката по делата на Върховния касационен съд е, че този, който е нападнат, не е длъжен да бяга. Той има право да се защити съобразно нападението със същите средства и по същия начин, за да може да се опази. Следователно съдът защитава и честта и достойнството на хората, не само живота и здравето. Това е и смисълът на закона.