Очерк
В името на улицата
Административните „кръщавки” у нас започват в края на XIX и началото на XX век. Първи започвали да именуват градските си артерии жителите на древен Рим

За това, че улица без име не може се сетили древните римляни.
.
По патрона ще ги познаете
Адресна регистрация на улица с името на член на царското семейство означава до голяма степен по-високо положение или някаква заможност в годините до 1944. На царя, царицата, впоследствие и на техните деца се кръщават главните улици и площади из България. След 9 септември имотите по тези улици много често са национализирани, а в построените в последствие блокчета и кооперации по преименуваните на “Георги Димитров”, “Васил Коларов” или “Владимир Илич Ленин” живее новият елит - офицери, партийни кадри и семействата на стопански ръководители.

Никога не са в покрайнините на града “Христо Ботев” и “Васил Левски”, както и писателите класици. “Петимата от РМС” като общ псевдоним и поотделно всеки от тях са запазени за работническите квартали. За пролетариата от перифериите до 1989 година са и патроните, избрани сред персонажите на романа “Млада гвардия”.

В по-ново време предвид на устойчивата идеологическа среда и липсата на отпадащи личности заслужили имена се оказват на края на града и дори извън асфалтовата му част. Няколко черни улички във вилната зона на Шумен в местността “Смесе” се превърнаха в “хълм на професорите”, след като през юли м. г. с решение на Общинския съвет 7 безименни пътеки между дворовете бяха кръстени на 7 изтъкнати учени от Шуменския университет, всичките професори, а четирима от тях бивши ректори. До академизацията на вилната зона се стигнало след като гражданин, построил къща в двора си се оплакал от липсата на административен адрес.
.
Двойна чест
Божидар Събев

Преименувания, отказване от стари имена и присъединяване на села като квартали стават причина за дублиране на имена в едно и също населено място, показват картите на големите градове. Хасково например се оказало в един момент с две улици “Слънце”, наложило се едната да стане “Слънчев ден”. Два пъти в същия град се среща и в момента ул. “Марса” (римското име на Хасково) - веднъж в старата градска част, втори път в присъединеното като квартал “Болярово”.

В Шумен след демократичните промени отнеха правото на Владимир Илич Ленин да има булевард на свое име и, тъй като води към Преслав, прекръстен на Велики, стана “Велики Преслав”. Успоредната уличка, която следва булеварда по цялата му дължина в Шумен си остана “Преслав” без допълнението Велики. Сега са известни в Шумен като “Малкия Преслав” и “Велики (Големия) Преслав”.

Дата за име

8 март, 7 ноември, 9 септември, 3 март са само част от датите, влезли в картографията като имена на улици и площади по градове и села в страната. Ако всички имат асоциации с Деня на жената и Деня на Освобождението, то с останалите две дати по-новите поколения имат затруднения, ако трябва да кажат на какво е кръстена улицата им. Свои улици във формат на дата имат Денят на Съединението, Денят на Ботев и загиналите за свободата на Отечеството, Международният ден на труда, Денят на обесването на Васил Левски или датите, на които избухват Априлското въстание от 1876 или Септемврийското въстание от 1923 година. Сериозни исторически познания трябват за да се сети човек какво послание носи ул. “15 ноември”. Според историческия календар на тази дата след победите при Драгоман и Цариброд през 1885 година по време на Сръбско-Българската война е превзет Пирот, а сръбската Тимошка армия се изтегля от завзетите от нея райони в Северна България. В “Студентски град” пък има съвсем основателно ул. “8 декември”. “4 януари” е в чест на Освобождението на София - първите руски части навлизат в бъдещата столица в 2 следобед на тази дата през 1878 година. “13 март” увековечава датата на превземането на Одринската крепост, а “9 май” капитулацията на Германия във Втората световна война, “27 юли” Освобождението на Варна.
.
По една на шест дни

По една улица на всеки шест дни е получавала ново име през последните две години в Стара Загора и селата от общината.
Христо Христов

По една улица на всеки шест дни е получавала ново име през последните две години в Стара Загора и селата от общината. За 720 дни са кръстени 123 “обекта”, сред най-новите улици са “Божур”, “Глогинка”, “Гранит” и “Борова”. Предложенията са обсъждани от експерти в дирекцията по култура на общинската администрация и от членовете на постоянната комисия при местния парламент по въпросите на културата, туризма и вероизповеданията преди да бъдат гласувани.

В града от имена се нуждаят райони, в които са се появили производствени бази и собствениците им имат затруднения с получаването на пощата си. Вълната на смяна на имена по идеологически причини, която е ударила Стара Загора е подминала близкото Раднево. Там никой не е пробвал да подменя Юрий Гагарин. Имат си още “Волга”, “Валентина Терешкова” , “Рашо Костов” и “Съби Димитров”. Казанлъчани пък си вардят имена като “Кадемлия” и “Старовековна”.В малкото Николаево пък “Урожай” пресича “Партизанин”.
.
.
.