Новата резервационна система на БДЖ разхвърля семейства из вагоните...

Е, може ли такава неблагодарност, значи?! Уважаеми пътници, защо така черногледо? Защо така негативно? Нима не успявате да откриете всички онези положителни черти на родната жп система, за които да сте благодарни и в които да откриете повод за радост и клиентско удовлетворение? Не, просто сте забравили. Нищо, ще ви припомня. Ето например няколко повода за радост преди, по време и след превоз във влаковете на държавната железница.

Пътникът трябва да е щастлив, ако влакът изобщо го има, т.е. съществува в разписанието. Наскоро при годишното подновяване на разписанията се оказа, че не всеки служител е разбрал, че има такова. Затова на гара София бе композиран влак, който не съществуваше в новото разписание. Пътниците научиха, че „ама то такъв влак няма“, след като вече са бяха разположили във вагоните и чакаха той да отпътува. Слязоха и чакаха два часа до влака си по новото разписание. Затова радвайте се, ако въобще влака го има.

Качването е положителна стъпка, но все пак друго си е да потеглиш. Защото това, че един влак е композиран, далеч не означава, че ще потегли. Композирани може да са вагоните, ама без локомотив не става. А често такъв няма. Повреден е. Или се е запалил. И дори е изгорял изцяло. Затова веселете се, ако усетите, че вагонът, в който седите, изведнъж се размърда. Затова, радвайте се, че въобще сте потеглили.

Естествено няма нищо по-радостно от това да пристигнеш. Понякога е възможно това дори да се случи навреме. В такива случаи е напълно приемливо пътникът да се похвали на роднини и приятели, да почерпи или най-малкото да пусне дебел статус във Фейсбук как чудесата са наистина възможни. Но нека не бъдем крайни в изискванията си. Пристигането навреме е тежък лукс, а скромността краси човека все пак. Закъсненията до 30 минути по нашите железници не се броят. Това е ежедневие, а причините най-често са банални – закъснения на други влакове, леки повреди и... най-актуалното напоследък – сгъстен товарен трафик и необходимост пътническите влакове да освободят линия. Да! Точно така. Частният товарен влак трябва да се движи навреме! Защо? Защото ако закъснее, държавата му дължи неустойки, хич немалки. А на нашия щастлив пътник нищо не му дължи. Е, има една европейска директива, която казва, че му дължи, ама.... чакай от умрял писмо.  Така че 30 минути нищо не са. Защото може и да са 3 часа. Може и да са 10 часа. Примерно зимата един влак стигна във Варна на следващия ден. Е, ще кажете, ама то е форсмажор, все пак зимата си е зима. Така е. Обаче лятото закъсненията не намаляват. Тогава пък се палят локомотиви. Идват пожарни. Има екшън. Затова радвайте се, че изобщо сте пристигнали.

И на последно място, пътникът най вече трябва да е благодарен, че е жив. И това е изцяло благодарение на железниците ни. Защото, ето, ту в Италия, ту в Швейцария, та дори и в Япония вземе, че стане някоя кървава катастрофа със скоростен влак. Защо стават? Защото там влаковете са изключително много и защото влаковете се движат бързо. Тук такива проблеми ние нямаме. Благодаря!