Досиетата Х
Семеен призрак

Братята Дарън и Крис Батъри си спомнят за нахален призрак, който съжителствал с тях.
.
Пощальонът винаги звъни два пъти

Pinterest
Стара снимка на пощальон в Берлин, 1946 г.
Герхард Дитер бил пощальон в тихия хамбургски квартал Алтона. В продължение на много години жителите били свикнали да го виждат в ранни зори с преметната чанта през рамо. През есента на 1960 г. починал. Известно време го нямало, когато една сутрин отново се появил. Изглеждал отнесен, погледът му блуждаел, а от чантичката не се подавали писма. Когато това се повторило още няколко утрини, решили да го причакат и да се опитат да установят контакт с него. Само че Дитер си следвал пътя неотклонно и не обръщал никакво внимание на приятелите си. Когато достигнал до ъгъла, той буквално се изпарил. Мълвата бързо обходила квартала и на следващата сутрин по редовния му маршрут вече имало любопитна тълпа от хора, дошли да се уверят с очите си, че пощальонът призрак е тук. Само че той така и не се появил. Няколко дни очевидците напразно уверявали скептиците, че това действително се е случило. Стигнало се чак до юмручни схватки между разгорещените свидетели и тези, които отказвали да им повярват. Разтървали биещите се и ги изпроводили по живо, по здраво. Само няколко дни по-късно обаче Герхард Дитер невъзмутимо крачел отново по улиците с чанта през рамо. Тогава на място се появил и експерт – професор Бендер от Мюнхен, който се захванал да проучи професионално въпроса с призрака. Години наред професорът се занимавал с изучаване на полтъргайсти и други аномални явления. С други думи той успокоил страстите, когато обяснил, че има много документирани случаи на мъртъвци, завърнали се обратно от оня свят, но рядко се случвало да има толкова „жив образ”. При опит да хване ръкава на пощальона, един от свидетелите заявил, че почувствал само пронизващ студ. В следващите години хората съзнателно избягвали Дитер, защото си втълпили, че е предвестник на скорошна смърт. Така на пощальона призрак му излязло лошо име.
.
.
.