Сблъсък
Да, у нас може и да е опасно
Няма какво да се обиждаме от приятелската критика на „Зюддойче цайтунг”, ние най-добре си знаем кусурите
.
Айн, цу Цвайн, цу Трайн. Дрън!
 Да върнем топката на швабите и да посъветваме българките да не се заплесват по площадите, да не ги уважи и тях в суматохата някой мигрант

Кристи Петрова

Няма лошо в летните месеци разни вестници да си пълнят „дупките” с подобни новини, неглижирани като съвети. Някои разсъждават експертно какъв фактор слънчеви мазила да използваме, за да не изгорим. Други се съсредоточават върху начините за бързо влизане във форма, след като цяла година намеренията за диети са отлежавали. Трети изравят покойници и им правят обстойни портрети или ги „съживяват”. Това последното е чист български патент. Винаги, когато няма с какво да напълнят някоя страница, жълтите вестници у нас изравят от дълбокия архив някоя статия, в която Мето Илиенски се е мернал нейде из София. Нищо че, изчезна още на 29 ноември 2003 г., а през 2010 г. Софийският районен съд официално го обяви за мъртъв. Новината за възкръсването му се изтупва от пръстта и се появява всяка година по това време. Другият редовно възкръсващ е Илия Павлов. Не мине време, някой развива теорията, че на 7 март 2003 г. е застрелян негов двойник. Третата любима дъвка в лятната суша е за вдовицата на Георги Илиев - Мая, която ту разпродава остатъците от империята, ту наново я обединява. И така до безкрай. И докато българските вестници се главичкат в такива теми, немските вадят от десет кладенеца вода.

Естествено, че в „съветите” на германския „Зюддойче Цайтунг” няма нищо новинарско, а още по-малко актуално, но от българската секция на „Дойче веле” се възрадваха на възможността да пуснат поредния антибългарски материал. А колегите им от „Дневник”, които по нищо не им отстъпват, веднага се позоваха на „дойчовците”.

Петте акцента всъщност са толкова дебилни и инфантилни, че чак е обидно да се коментират насериозно. Все едно да върнем топката в полето на швабите и да посъветваме българките да се оглеждат по площадите в Германия, да не вземе някой мигрант да ги уважи като онези наивни глупачки, дето посрещаха пришълците с плюшени играчки и разтворени обятия, преди да стане каквото стана.

Не е ясно кога бежанците възприемат клатенето на глава от страна на германките като съгласие да ги уважат и кога заемат позиция на изчакване, а и никак не ни интересува. В крайна сметка се получава точно това, което можеше да се очаква. Нямаше ли някакви изказвания на висши държавници, че населението в Германия било застаряващо. Очевидно не това е решението, но кои сме ние да даваме мъдри съвети в това отношение, след като младите ни хора масово се изнасят и се възпроизвеждат далече оттук.

Клатенето на глава по родните плажове е соц отживелица. Гларусите от едно време отдавна се пенсионираха, а напоследък и тази древна професия се изпедерасти и онези с перките масово се заглеждат по чичовци, вместо по каки. Та фрау швабините може спокойно да пекат кълки на плажа - шансът някой гларус да се завърти около тях е минимален, така че и да клатят глава и да не клатят, все тая.

Виж домашната ракия, поизветрели изпарения от която са достигнали до редакторите в „Зюддойче”, е друга работа. Долу ръцете от българската ракия! Всеизвестно е, че швабите, които „курортуват” по нашето Черноморие, се наливат с алкохол предимно в ресторанта, защото ол инклузивът не им брои чашите. Къде пък я намериха тая домашна ракия в Слънчев бряг или на Албена, че чак да се накривят откъм съвети?

Обмяната на валута на улиците - ето нещо, за което може също да се усъмним, че се прави от страна на германските летовници. Както вече казахме, повечето от тях са с предплатени услуги и не харчат нищо над определеното. А за едното магнитче или пликче чубрица едва ли ще се развърти чак толкова активна обменна дейност. Практиката показва, че на харчлък се отварят повече българските курортисти, докато немците чинно и прилежно си стоят залепени за бара и се състезават колко бира с водка на аванта могат да налеят в търбусите си. Дали да не кажем на „дойчовците”, че тези коктейли водят до опасни ситуации, освен че швабските песни на дрезгав глас и маймунски танци до зори са отвратителна гледка.

Изоставена техника и пари в колите? Ето това едва ли го правят и насред Хамбург, където странници с мигрантска визия преджобват минувачите. Искаш си портфейла с кредитните карти и документите за самоличност? Ок, ще ти го върна (всичко това обяснено с жестове, мимики и обилно клатене на глава, което швабите могат да си тълкуват както им идва отвътре), ама ако ми дадеш пари или си купиш ръчно оплетена гривничка на Меси. Няма не искам! Това между другото се случва все по-често и в Солун, но съветите на „Зюддойче” не са вече така сигурни, както едно време. Някой трябва да ги осъвремени, когато има време. Иначе се знае: Айн, цу Цвайн, цу Трайн. Дрън!
.
.
.