Археология
Отшелници обитавали Змийския остров
Търсят старинен кораб в залива на Аркутино, суша е свързвала Свети Тома с брега

НИМ
Остров Свети Тома е част от резервата Ропотамо.
.
Неандерталците били умели ловци

Неандерталците се доближавали много близо до плячката и я поразявали изотдолу, вместо да хвърлят копията си по нея.
 
Science Source
Дебнели жертвите си в засада, вместо да ги преследват тичешком.
Поразявали плячката си с дървени копия от близко разстояние

Политика

Неандерталците са били умели ловци, използващи дървени копия, за да поразят плячката си от близко разстояние, съобщи в. “Дейли мейл”.

Те са използвали прикритието на гористите местности, за да нападат едни от най-едрите животни, обитавали планетата ни в далечното минало.

Откритието е направено от екип от учени, ръководен от д-р Сабине Гаудзински -Виндхойзер от университета “Йоханес Гутенберг” в Майнц, Германия.

Учените са изследвали останки от плячката и от оръжията на неандерталците, част от които са на 120 хиляди години. Сред тях има и два големи скелета на изчезнал елен лопатар, открити край бреговете на малко езеро в близост до днешния град Хале в Германия.

Дълго време пораженията по останките са били загадка. С помощта на микроскопия и на балистични тестове екипът е направил и анализирал симулации на лова. Така изследователите са открили, че неандерталците са се доближавали много близо до плячката и са я поразявали изотдолу, вместо да хвърлят копията си по нея.

Останки от дървени копия на 300 и 400 хиляди години бяха намерени и по-рано на територията на Германия и Великобритания. Археолозите обаче не успяваха да открият пряка връзка между тях и останките на животните.

Според д-р Гаудзински-Виндхойзер настоящото изследване дава първото доказателство за начина, по който неандерталците са ловували.

“Ловът от близко разстояние е рисков, изисква укритие и група от ловци с много добра координация помежду си”, заяви тя. Това навежда учените и на мисълта, че неандерталците са били много умели ловци.
.
Накратко
Шведите варят бира още от желязната епоха


 
Археолози от университета в Лунд са открили на обекта Упокра в Южна Швеция овъглени покълнали зърна - свидетелство, че още през желязната епоха живеещите в района хора са варили бира, съобщи Phys.org.

На друго място в селището са намерени пещи, поддържащи ниска температура. Находките са от 4 - 6 в. Според археолозите това са най-старите доказателства за пивоварна традиция в Швеция.

Макар археолозите често да намират следи от древни зърнени култури, доказателствата за топлинната им обработка са оскъдни. В случая наличието на пещи за сушене показва, че зърната са използвани за малц.

Бирата се прави на два етапа. Първо е малцовият процес, при който семената се намокрят, за да покълнат. При кълненето ензими преобразуват протеините и скорбялата във ферментиращи захари. Когато се образува достатъчно захар, зърната се сушат в пещ, за да спре процесът. Чак след това се вари пивото.

Бирата е била важен продукт в древните общества на много места по света. Съществуват доказателства, че в Месопотамия са произвеждали бира още преди 6000 г. В Скандинавия обаче са намирани доказателства за варене на бира само на две места. Едното е в Дания от 1 в., а другото е на о-в Йоланд от 5-6 в.

Останки от древен мост на дъното на река Волхов


 
Новгородски подводни археолози откриха на дъното на река Волхов един от най-древните известни на науката мостове в Древната Рус, предаде ТАСС. Изследвания показаха, че съоръжението е построено във Велики Новгород през 10-и век, заяви научният сътрудник на Института по археология на Руската академия на науките Айвар Степанов.

“Това е най-древният от известните според историческите източници мостове в Древната Рус - отбеляза той. - Извършените изследвания показаха, че мостът датира от 10-и век, но са нужни допълнителни проучвания, които да потвърдят получените резултати. Мостът бил ремонтиран и строен наново вследствие на наводнения и пожари. За него често е споменавано като за “велик” мост в летописите.”

Най-древните следи от пушене в Северна Америка


 
Американски археолози и химици изследваха артефакти, открити в края на 30-те години на 20-и век при разкопки на обект на древно индианско селище, и откриха тръбичка за пушене на над 3000 години със следи от тютюн по нея, съобщи Лента. Според учените своеобразната лула била използвана за медицински цели. Тя била открита в скала близо до мястото, където се сливат реките Флинт и Тенеси. Понастоящем мястото на разкопките е залято с вода вследствие на построения наскоро бент недалеч от Гънтърсвил в северната част на Алабама. След като били открити, тръбичката за пушене и други артефакти били поставени в пластмасови пликове и изпратени в държавно хранилище в Алабама. Там тръбичката за пушене е регистрирана с номер FS74.

Учените изследвали артефактите с помощта на масспектрометрия, за да идентифицират химичните вещества във вътрешността им. Оказало се, че във вътрешността на находката с номер FS74 има следи от тютюн. При това било установено, че откритите край тръбичката за пушене животински кости датират от 1685-1530 г. пр. Христа. Резултатите показват, че тръбичката била предназначена за пушене и сама по себе си е най-древното доказателство за употреба на тютюн в Северна Америка. Резултатите от изследването са публикувани в сп. “Сайънс”.
.
.
.