Книгите
Рупи Каур дълбае в раната на спомените
Болезнено откровена изповед за надбягването със стрелките на времето

Toronto Star
Канадската поетеса от индийски произход Рупи Каур е в списъка на 100-те жени на Би Би Си.
.
* * *
майка ти

има навика да

изсипва отгоре ти повече любов

отколкото можеш да носиш

баща ти винаги отсъства

ти си война

граница между две държави

невинна жертва

парадоксът който ги събира двете

и едновременно ги разделя

***

той прошепва обичам те

само когато плъзва ръцете си

под ластика на

бельото ти

това е моментът в който трябва

да осъзнаеш разликата

между желанието и нуждата

може да желаеш това момче

но със сигурност

нямаш нужда от него

убедена съм че съм те превъзмогнала. толкова съм сигурна че има утрини когато се събуждам с усмивка на лицето и ръце притиснати една о друга в благодарност на вселената че те е изсмукала от мен. благодаря на бога се провиквам. слава богу че си тръгна. не бих била империята която съм днес ако ти бе останал.

но понякога.

понякога има нощи в които си представям какво бих направила ако ти се върнеш. как ако влезеш в стаята в същата секунда всяко ужасно нещо което някога си правил ще изхвърчи през най-близкия прозорец и цялата любов ще се възвърне. ще се излее през очите ми сякаш никога не си е тръгвала. сякаш се е упражнявала да бъде тиха през всичкото това време за да приветства завършването ти с такава сила. може ли някой да ми обясни как. как дори когато любовта си тръгва. тя не те напуска. как дори когато съм отминала толкова далеч след теб. пак толкова безпомощно се връщам.

***

да не си помисли че съм град

достатъчно голям за бягство през уикенда

аз съм малкото градче в полите му

онова за което не си и чувал

а винаги минаваш през него

тук няма неонови светлини

нито небостъргачи или статуи

но има гръмотевици

аз карам мостовете да треперят

аз не съм бързата храна която купуваш на улицата а домашен конфитюр

толкова гъст че да изтрие спомена за най-сладкото

което устните ти ще докоснат

не съм полицейските сирени

а пукотът на огъня в камината

ще те изгоря а ти пак

няма да отместиш поглед

защото ще изглеждам толкова красива

когато го направя

че руменината ще обагри бузите ти

аз не съм хотелска стая аз съм дом

не съм чашата с уиски която искаш

а водата от която имаш нужда

не идвай при мен със своите очаквания

и не се опитвай да ме превърнеш

във ваканция
.
Оратория за един бурен живот

„Тази книга е моя автобиография, а не история на Полша. В нея пиша за хора и дела, с които съм се сблъсквал пряко и които бяха важни за мене”, казва Йежи Гедройч.
Йежи Гедройч (1906-2000 г.), основателят и ръководителят, мозъкът и душата на легендарния Литературен институт и списание „Култура” в градчето Мезон-Лафит край Париж, е една от знаковите личности през Студената война и социализма „с нечовешко лице” – не само за Полша, а и за целия източен блок. Редактора, както го знаят тогава – и помнят до днес, – осъществява мечтата на живота си да поддържа културата в емиграция жива и свързана с културата в неговата Страна, дума, която той винаги пише с главна буква.

За него полската литература и култура са неотменима част от западноевропейските. Затова списанието и издателството печатат творби от забележителни полски писатели с независим дух – Витолд Гомбрович, Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Марек Хласко, Йежи Анджеевски, Станислав Баранчак, Адам Загаевски, Лешек Колаковски, Славомир Мрожек, Теодор Парницки… Затова запознават полските читатели със световни писатели, повечето от които табу зад желязната завеса – Солженицин, Пастернак, Камю, Оруел, Симон Вейл, Реймон Арон, Артур Кьостлер, Милован Джилас…

Домът на духа в Мезон-Лафит е като домашното огнище за хората от редакцията и гостите, които домакинстват и разговарят разпалено по важни политически и нравствени теми. То угасва символично със смъртта на Редактора – списанието спира да излиза, а институтът остава като архив и библиотека.

„Автобиография за четири ръце” (издателство „Колибри”) е пъстра картина на бурния живот на Гедройч на фона на най-важните събития в Европа през ХХ век. Написана увлекателно, но и премерено, тя съдържа същностни размисли за нашето време и любопитни факти и истории за личности и процеси, интересни за всеки европеец. Книгата несъмнено ще обогати и българските литератори, историци, всички, на които не е безразлично в какъв свят и как живеем.
.
Една пешка може да промени играта

Анонсът в „Дейли Мейл”: „Растящата армия от почитатели на Марк Лорънс ще се наслади на това щуро ново приключение и ще чака с нетърпение следващото”.
Епичното фентъзи на Марк Лорънс продължава с книга 3 от „Войната на червената кралица” - „Колелото на Осхайм” (ИК „Бард”). Сюжетът се завихря около завръщането на един принц от недрата на Ада, за да се включи в най-голямата си битка досега – между живите и мъртвите.

Всички ужаси на Ада стоят между Снори вер Снагасон и спасението на семейството му – ако мъртвите изобщо могат да бъдат спасени. За Джалан Кендет единственото, което е от значение, е да се измъкне жив и с ключа на Локи. Творението на бога мошеник е способно да отвори всяка ключалка, всяка врата и може да се окаже ключ към щастието на Джалан в света на живите.

Джалан възнамерява да се върне към трите неща, които са били в основата на безделническия му и развратен живот: вино, жени и хазарт. Съдбата обаче има други, по-мащабни планове. Колелото на Осхайм се върти все по-бързо и ще разцепи света, ако не бъде спряно. Когато надвисне краят на всичко и няма къде да бягаш, дори най-големият страхливец трябва да намери нови отговори.
.
.
.