- Как Ви хрумна идеята за романа „Писмо до Тоскана”?

- Имах нуждата да предизвикам себе си да напиша две паралелни истории, развиващи се в две времеви линии. Избрах Тоскана, защото много обичам това място. Била съм там доста пъти през живота си, включително и преди две години, когато бях помолена да водя курс за творческо писане.

Идеята за Втората световна война дойде, след като прочетох статия за английски пилот, скочил от самолета си точно преди да се разбие в Тоскана. Всички тези парченца се наместиха добре в една история.

- Едната сюжетна линия в книгата е за Италия, окупирана от немците. Защо избрахте точно този интересен период от историята?

- Бях заинтригувана от този момента от Втората световна война, когато Италия от съюзник на Германия се превръща в противник. Немците са извършвали зверства, включително и разстрел на цели села. Втората световна война е последният път, в който сме имали ясна представа кое е лошо и кое е добро. Мисля, че е важно да го помним и да разбираме през какво са минали хората.

Избрах този период, защото исках да покажа огромния риск, който София поема, помагайки на британски пилот. Застрашава себе си, детето си и селото си. Въпреки че е било в края на войната, немците са били изключително жестоки. Надявам се, че успях да покажа различните нюанси на войната. Имало е хора, които са правели това, което се е налагало, хора, които са действали удивително храбро, както и хора, които само са трупали власт и пари.

- Коя е основната тема, която засягате в романа „Писмо до Тоскана”?

- Освен темата за това как различните хора постъпват различно по време на война или в екстремни ситуации, друга основна тема в романа е важната роля на храната като средство за оцеляване и изцеление. София опазва Хюго жив, като му носи храна, жертвайки количествата запаси, нужни на семейството й да оцелее. В другата сюжетна линия - през 1973 г., Джоана се намира в трудна ситуация, но получава помощ от семейство, което я храни и я учи да приготвя италианска храна.

- Тоскана има важна роля – тя е още един герой в книгата.

- Определено. Избрах Сан Салваторе, защото има свой собствен дух с високите си каменни стени и тесните си улички. Паола Росини – жената, при която Джоана отсяда, e класическата италианска майка, която иска да нахрани хората. Докато правех проучването си за романа, минах през централния площад и опитах от виното им. Също открих, че има една основна преса за маслини. Случваше се местните да дават рушвети, за да могат да я ползват през по-удобно за тях време от деня. Фестивалът, който описах в книгата, се провеждаше последния път, когато бях там. Представляваше процесия с музиканти и хора, носещи знамена с религиозни и фолклорни мотиви. Що се отнася до земетресенията, за които писах, те могат да бъдат опустошителни. Представям си какво ще се случи, ако всички тези каменни къщи паднат.

Джордж Мартин и Лайза Татъл се изявяват във впечатляващ дует в „Планетата на ветровете” (ИК „Бард”). Полетете на крилата на въображението с една приказка, блестящ израз на борбата между суровия свят на традицията и една бунтовна душа, стремяща се да докаже силата на мечтата...

Пристанът на ветровете е свят, покрит почти изцяло с вода. На разпръснатите острови най-голям престиж имат среброкрилите летци – романтични фигури, които прекосяват коварни океани и се борят с непостоянни ветрове и внезапни бури, за да носят новини, клюки, песни и приказки на очакващия народ.

Рибарската дъщеря Марис от Малък Кехлибарен мечтае да се рее по теченията високо над Пристана на ветровете. Затова предизвиква традицията с искането летците да се избират по заслуги, а не по наследство. Но след като спечелва тази тежка битка, Марис разбира, че грижите й едва започват. Защото разрушаването на традицията предизвиква непредсказуеми последици и обществото на летците, към което толкова се е борила да се присъедини,е застрашено. Това я принуждава да направи крайна саможертва...

На 10 август излиза излезе от печат „Добрият вълк”, книга трета от нашумялата поредица на Александер Сьодерберг, който се нареди до най-бляскавите имена на шведския трилър.

„Добрият вълк” (издателство „Колибри”) отново ни среща с медицинската сестра и самотна майка Софи Бринкман, която е обявена за международно издирване и се крие в Прага заедно със сина си Алберт. По следите й е Томи Янсон, криминален комисар от Стокхолм, натоварен със задачата да я открие. Софи знае твърде много за нечистите му дела и той трябва на всяка цена да я отстрани от пътя си, за да може да продължи живота си спокойно. В същото време в манастир в Тоскана се крие обеднелият мафиотски бос Хектор Гусман, в когото Софи е влюбена. Гусман се подготвя за последната си битка – възнамерява да си върне сина, империята и всичко, което някога му е принадлежало. Дали омразата и жаждата за мъст ще се окажат по-силни от добротата на монасите, сред които живее?

Александер Сьодерберг си извоюва място сред звездите на шведския трилър. Роден през 1970 г., по професия той е телевизионен сценарист. „Андалуският приятел” и „Другият син” демонстрират умението му да гради фабула с удивителни обрати, задължаващи читателя да тръпне в очакване на развръзката. „Добрият вълк” е венецът на криминалния триптих - събитията се развиват главоломно, а действието препуска неумолимо към суровия си финал.