Книгите
Миг от вечността по Гьоте
Връзките между героите в „Родства по избор” протичат като предизвикателна и взривоопасна химична реакция

Творчеството на Гьоте съчетава чистота и елегантност на стила с богато художествено въображение и с дълбоки философски ид еи.
.
Създателят на империята

Първата книга от дуалогията „Осман” на турския писател Беязът Акман.
Обвита в митове история и наситена с приключения фикция се смесват на страниците на историческия роман „Осман 1. Любов” (ИК „Сиела”) от изтъкнатия турски писател Беязът Акман. Книгата проследява създаването на бъдещата Османска империя, която ще хвърля сянката си над Европа векове наред, и раждането на един герой, чиято цел е да спре жестокото насилие над рода му в Анатолия.

В края на XIII век из Анатолия властват кръв и насилие. Монголите хвърлят сянката на ужаса от Изток, кръстоносците настъпват безмилостно от Запад, а безпощадните асасини раздават жестоката си справедливост. Наместниците на императора на Византия – т.нар. губернатори, пък имат за цел да избият турците веднъж завинаги. В целия този хаос в прашната шир на Мала Азия ще се издигне герой, който има волята да се опълчи на насилниците и да покаже, че кайъните са повече от поредното племе в района. Този красив и силен младеж е Осман – роден лидер, който е символ на надеждата и справедливостта за своя народ, притиснат в ъгъла.

Как започва историята на Османската империя? Колко важна е ролята на създателя на тази империя – Осман, чиито детство, младост и духовно израстване в манастира на шейх Едебали са описани художествено от Беязът Акман? Какво място заема в тази история прелестната Рабия и как едно предателство променя напълно хода на историята?

Историческият роман разказва още за първите схватки на Осман с рицарите и губернаторите и разчистването на сметките с асасините. „Осман 1. Любов” е майсторски написана художествена история за създателя на Османската империя, която за векове наред ще  хвърля сянката си над Европа, но едновременно с това е и история за една страстна, изпепеляваща любов, която се разгръща на фона на безпощадно насилие и варварски пролята кръв.

Беязът Акман (1981) е родом от Кастамону, Турция. Завършва английски език и литература в университета „Боазичи” в Истанбул, а пред 2004 г. заминава със стипендия „Фулбрайт” за САЩ, където защитава докторантура. През 2010 г. е приет с разработките по доктората си като специален изследовател в института „Смитсониън” във Вашингтон. Акман чете лекции  в Университета на Илинойс за възприемането на исляма и турците в западната литература, като често се изявява като лектор и на международни конференции. Автор е на редица публикации по темата в авторитетни академични издания, а негови художествени текстове  са публикувани в различни турски печатни издания.

На българския читател Акман е познат с историческите романи „Първият ден на света” и „Последният сефарад” , които са част от поредицата „Империята”, за написването на която авторът прекарва пет години в проучвания на исторически източници.
.
Една майка в света на звездите

Любов, загуба и предателство в една драматична история от живота.
Случайна среща променя всичко в романа на Даниел Стийл „Сериалът“ (ИК „Бард”).

Кейт Уитиър е отгледана от баба си и наследява натрупаното от нея състояние.

Години по-късно тя вече е майка на три деца и води успешна рубрика в списание. Обича работата и децата си, но нещо липсва в живота є. И тогава една случайна среща променя всичко...

На едно новогодишно парти Кейт се запознава с телевизионния продуцент Зак Уинтър и решава да напише сценарий за необикновения живот на баба си. Зак подкрепя начинанието є и тя внезапно се озовава в бляскавия свят на звездите.

Оформя се екип, който заема специално място в сърцето на Кейт. Когато се сблъсква с най-голямото предизвикателство за една майка, тя разбира колко ценни са тези нови приятелства...
.
Заветите на духа

Съдбите на героите се срещат в свят, изпълнен с религиозни табута, суеверия и вкаменени морални норми.
Мария Касимова-Моасе заплита съдбите на героите си в свят на религиозни табута, суеверия и закостенели морални норми – някъде между бежанските пътища на Албания, неукрепналата все още България и модерна Турция на Кемал Ататюрк. Докато тече това драматично повествование, напоено с болка, но осветено от свободата да обичаш и да бъдеш обичан, една съвременна жена води вътрешен диалог с предците си, за да си обясни решенията на онези, чиято кръв тече във вените й. Така, скрепявайки ловко два паралелни сюжета, отдалечени във времето, книгата разгръща една магична и въздействаща балканска история, в която единствено важни остават заветите на духа. На страниците на „Балканска рапсодия” (издателство „Колибри”) се разказва една магична балканска история, в която единствено важно остава това, което духът иска да сподели.

Мария Касимова-Моасе завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Кариерата й на журналист започва във в. „Стандарт”, където пише за театър, кино и музика. Била е сътрудник на „24 часа”, „Сега” и „Демокрация”. Заемала е отговорни редакторски позиции в лайфстайл списания. В момента работи на свободна практика за различни медии, както и в сайтовете Ploshtadslaveikov.com, webcafe.bg , Sofialive и др. Първата й книга.е „Близки срещи със смесени чувства”.
.
.
.