Македония избра европейско бъдеще
91% подкрепиха позицията на премиера Зоран Заев

ЕПА/БГНЕС
Зоран Заев получи твърда подкрепа от лидерите на ЕС и НАТО.
.
Историкът Спас Ташев: Вотът в полза на ЕС и НАТО е успех

Спас Ташев
Нужни са около 10 депутати от опозицията, за да убедят хората

Резултатът от референдума беше напълно очакван, но пък очаквах малко по-висока избирателна активност. Това всъщност показва, че между отделните групи от населението в Македония текат доста разнопосочни процеси. От една страна, избирателната активност на албанското население е лесно обяснима. В същото време обаче очаквах още по-голяма активност в тези общини. Явно е, че не беше постигната максималната мобилизация, което показва, че албанците са имали едно изчаквателно поведение и то е било мотивирано от преценката дали биха могли да обърнат референдума, за да бъде валиден. Знаете, че това може да стане, ако са гласували 50% от населението. В мига, в който са разбрали, че няма да успеят, това е довело до известна демотивация. Но ме изненада и високата активност в някои източни общини на Република Македония, като Струмишко и Крива Паланка, които са близо до България. По-скоро през нашата страна те виждат тяхното евроатлантическо бъдеще. Мен лично ме изненада това.

Капанът се състои в това, че бе заложено референдумът да бъде валиден на базата на 50% от избирателите, при условие че последното преброяване в Република Македония е през 2002 година и ние не знаем точния брой на населението на тази държава. Така че обвързването с точната бройка е подводен камък, с който очевидно референдумът се сблъска. Само да припомня, че по време на Косовската криза около 150 000 албанци от Косово, които се преселиха на територията на Македония, получиха македонско гражданство. Сега е много трудно да кажем къде живеят тези хора - дали в Косово или в Македония, тъй като имат имоти и на двете места.

Все пак 91% гласове в полза на НАТО и ЕС е успех. Просто е въпрос на тълкование. В случая имаме две страни, които се обявяват за победителки. По-скоро това означава продължаване на агонията в Македония. Сега въпросът трябва да бъде решаван от парламента. Нужни са около 10 депутати и установихме, че ако се използват механизмите на изпълнителната власт, може би ще е по-лесно да спечелят 10 депутати от опозицията, отколкото да убедят цялото население на Македония да има друг модел на поведение. Ще видим какво ще се случи, ако парламентът не успее, Македония отива към една постоянна политическа нестабилност. През пролетта предстоят президентски избори и ако промяната на името не мине в парламента, тогава Заев ще подаде оставка според мен. Това ще доведе до извънредни избори.

.
Проф. Нина Дюлгерова: Проблемите в Гърция са по-големи

Професор Нина Дюлгерова, експерт по геополитика
България винаги е подкрепяла евроатлантическата интеграция на западната ни съседка

Когато говорим за референдума от 30 септември, който трябваше да реши името на Македония, винаги трябва да имаме предвид уточнението „консултативен”. И именно в контекст на този термин резултатите от вота бяха предсказуеми. Реакцията в самата Македония показаха, че те се приемат като позитивен от всички партии.Това настина създаде една доста интересна ситуация - всички са доволни. Премиерът Зоран Заев заяви, че 93 процента от гласувалите масово подкрепят евроатлантическата интеграция на Македония. Опозицията, която издигна призиви за бойкот, организира празничен митинг пред сградата на парламента, твърдейки, че след като са гласували едва 38 на сто от хората, Македония е запазила името и идентичността си, доколкото според тях името Северна Македония е удар срещу македонската нация. В изявлението си лидера на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски обяви, че това е гласът на народа, с който всички трябва да се съобразяват. Така че може да се каже, че референдумът удовлетвори всички.

В последните месеци преди вота Скопие бе посетен от германския канцлер Ангела Меркел, от австрийския й колега Себастиан Курц, от външния министър на Евросъюза Федерика Могерини, военния министър на САЩ Джеймс Матис и генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Що се отнася до балканските държави, тук на първо място, разбира се, е позицията на Гърция. Правителството на Ципрас съгласно договореностите от Преспа се ангажира, че ако северната й съседка приеме името Северна Македония, Гърция от своя страна ще спре да издига препятствия пред приемането й в НАТО и ЕС.

Оказва се, че в Гърция проблемите са по-големи, отколкото в Македония. Защото изобщо не е стихнала съпротивата както на гърците от северната част на страната, така и от страна на опозицията, които категорично са против този процес. Те упорито държат на тезата, че цяла Македония е част от Гърция и не искат самата думата Македония да фигурира в името на държавата. Впрочем и самият Зоран Заев имаше проблеми с геополитическото име на страната си, защото призна, че географското наименование Македония се използва както в Гърция, така и в България.

България се оказа най-лоялният член на НАТО и ЕС по въпроса. София никога не е поставяла някакви изисквания и само е подкрепяла евроатлантическата интеграция на Македония.

.
.
.