Летопис
Македонецът Андрей Ляпчев подписва смъртната присъда на родината си
Преди 100 години казваме „Сбогом” на мечтата за национално обединение

Андрей Ляпчев
.
Зъболекар върши подвиг да върне пленниците у дома
Над 100 000 български воини остават пленници след примирието. Един скромен и сърцат зъболекар от Калофер захвърля клещите и тръгва да тропа по височайши порти из Европа, за да им даде свободата, тъй като те просто са забравени от победителите. Когато всички други военнопленници – англичани, германци, руснаци, французи, унгарци и пр., са вече по домовете си, нашите мрат като мухи от глад и студ по лагерите из Сърбия и Гърция. Д-р Бояджиев е завършил ветеринарна медицина в Лион, зъболекарство в Париж и е специализирал протезна техника в Монреал. През 1920 г. той тръгва сам и със свои средства да спасява сънародниците си. В Стокхолм се среща с Мърфи, консул на САЩ в града, който преди това е бил консул в София и е участвал в подписването на Солунското примирие. Американецът се разтичал и издействал на д-р Бояджиев аудиенция при принц Карл, брат на краля и председател на шведския Червен кръст. Там докторът излага мисията си и доказва правотата на българската кауза: “Давам дума върху моите побелели коси, че няма да спра моите действия, докато българските пленници не се завърнат в родните си огнища”, декларира принцът. Видният норвежки професор Ординг заминава за Християния (дн. Осло) да алармира върховния комисар по военнопленниците Фритьоф Нансен. Така в Скандинавия бързо възниква група от влиятелни застъпници на българската кауза. Така през 1922 г. Нансен докладва пред Обществото на народите, че и последният български пленник е освободен. Д-р Бояджиев става почетен генерален консул на Швеция в София и остава на поста 20 години. Умира през 1948 г., след като е подарил къщата си в Калофер за родилен дом.
.
.
.