Книгите
Тошо Тошев събра елита на премиера
Над 300 гости, сред които някои от най-значимите личности в политическия, обществения и културния живот на страната, присъстваха на представянето на новия роман на журналиста

Авторът на „Власт” Тошо Тошев и управителят на издателство „Ентусиаст” Виктория Бисерова.
.
Размисли по пътя – познато и непознато

Писателят и дипломат Иво Андрич е колекционер на ценни мисли, притчи и есета.
Сборникът е в съставителство и превод от сръбски на Ася Тихинова-Йованович.
Сборник с притчи и есета на сръбския писател и дипломат Иво Андрич представя издателство „Унискорп”. Още заглавието на творбата - „Изтръгнато от живота - моя и вашия”, прави читателя съпричастен. Иво Андрич е роден на 9 октомври 1892 г. Романът му „Мостът на Дрина” е неговият Magnum opus. „За епическата сила, с която е оформил мотивите и съдбите от историята на своята страна”, през 1961 г. получава Нобелова награда за литература в конкуренцията на Толкин, Лоурънс Дюрел, Греъм Грийн и Робърт Фрост. Дарява паричната премия на националната библиотека на Босна и Херцеговина. Умира на 13 март 1975 г. А ето и няколко откъса от „Изтръгнато от живота - моя и вашия”, които насочват вниманието върху прозренията на Андрич:

Съдби човешки („Чаша”)

Тази земя е бедна и клета, тясна и мрачна, в нея не е лесно да бъдеш и валия, а камо ли рая и монах. В тази земя и една чаша се вижда, та боде очите повече и от най-високата кула. Който е искал зенгин и рахат да бъде, не е трябвало да се ражда, нито да се замонаши в нея.Тук и драм радост с душата се плаща.

Съдби от камък („Мостът на Жепа”, „Върху камънака на Почител”)

Почител. На една нога изправен, с едно стъпало и то не цяло, за земята се държи. Нито лека, нито удобна поза. Също както не е могла да бъде весела историята на това странно укрепено селище, чийто единствен смисъл е бил да бъде крепост, а селище - само между другото и ако потрябва.

Малко философия („Виното”)

Единствената му храна е заседналият от детството в гърлото горчив и твърд, недояден докрай залък, който само от виното може за миг да омекне и да изчезне. Има ли някой, който да не е намерил тогава утеха и подкрепа във виното? Кой може да каже, че не му дължи нищо?

Лека ирония или смях от все сърце („Джерзелез на път”)

Дърпа се, надига се, разперва ръце и тръгва към Земка, която стои до люлката между циганките и лиже червени арнаутски захарни петлета. Разпасал се е, потурите му се смъкват и набират, а и без това късите му нозе изглеждат по-къси и по-дебели; от пасва се вишневият му пояс и се влече след него, залят с ракия и посипан с пепел. Едва се държи на краката си, криволичи и върви ту наляво, ту надясно.
.
Случай с 30-годишна давност

Трилър в добре познатия стил на Майкъл Конъли, който държи будно съзнанието от първата до последната страница.
Хари Бош е детектив в полицията на Лос Анжелес. Напоследък животът му е пълен хаос. Изоставен от приятелката си, той прекалява с пиенето. Последната капка в чашата е отстраняването му от работа, защото е нападнал шефа си. Предстои му обстоен психиатричен преглед, от който зависи дали ще го върнат в управлението. Междувременно му попада случай с тридесетгодишна давност. Майкъл Конъли завърта интрига в трилъра „Последният койот“ (издателство „Бард“), която кара читателя да се вживее в ролята на детектив.
.
Мозайката на Умберто Еко

С въображение и размах Еко превръща житейското злободневие в проницателна литература.
В продължение на години италианският белетрист, есеист, философ и културолог Умберто Еко (1932–2016) списва рубриката „Бустина ди Минерва” във вестник „Еспресо”. Всяка седмица очарова читателите с прочутата си разказваческа дарба и умението да поднася по оригинален и неповторим начин наглед банални, делнични случки и преживелици. И по мнението на мнозина критици създава специфичен жанр, който трудно може да бъде имитиран.

В сборника „Как се пътува със сьомга” (издателство „Колибри”) е събрана част от историите, родили една неподражаема колекция - парчета от многоцветна и разнотемна мозайка, в която се оглежда светът със своите лудости и нелепици и модерният човек с невинаги похвалните си проявления и дела. Бюрокрацията, консуматорството, обществото на зрелището и карнавала, предизвикателствата на новите технологии, суетата човешка и магнетизмът на телевизията, пороците на медиите, глобалните конспирации, тегобите на пътешественика, неволите на пишещия и на четящия… и още, и още сюжети и абсурди на нашето съвремие изпълват тези страници. С ярка смесица от хумор, ирония и пародия, с остро перо, свежи хрумвания, въображение и ерудиция Еко превръща житейското злободневие в изпъстрена с находчиви прозрения литература в стил „животът - начин на употреба”.
.
.
.