Сблъсък
Кога ще ги стигнем китайците
Ако кучетата са като „деца” за стопаните си, нека наистина гледаме четириногите като деца
.
Лаещи тапии? Хайде бе!
А контрольорите с нагръдници или с намордници да са?

Кристи Петрова

Няма начин БГ жабата да не вдигне крак, когато чуе, че в някоя далечна страна подковават конете. В случая обаче не говорим за подскачащи земноводни, а за най-добрия приятел на човека - кучето. Малко тъпо е приятелството да се удостоверява с тапия. Пък и типично по български, има някои обстоятелства, които трябва да се вземат предвид, ако искаме да ги стигнем китайците от Шандун с лаещите тапии.

Имам преки впечатления от недобросъвестни стопани - както на кучета, така и на котки. Хора, които твърдят, че обичат животните. А на практика само им причиняват злини. Или в мнимата си загриженост за тях вредят на други хора.

Ето някои примери. Съсед, който е приютил улично коте. Няколко години го храни, прибира го у дома, обезпаразитява го. На третата обаче решава, че котето му е омръзнало и си взима куче. Така злощастното създание се озовава обратно на улицата, където вече се оказва непригодно за живот. Не умее да се пази нито от себеподобните, нито от превозните средства, а за оня съсед в края на улицата, който редовно ръси отрова, защото мрази всичко живо, което не се придвижва на два крака, да не говорим. Добре, ама и кучето не се оказва добър вариант. Излъгали го с породата. И стопанинът го подарява на друг съсед, който след два месеца грижи решава, че жена му е достатъчно зла, за да го лаят от две страни. Така бездомният пес се озовава на улицата. И понеже от малко кутре възприема това място като своя територия, кибичи пред вратата на първия си стопанин. Който пък го подминава, защото междувременно се е сдобил с нов котак. После котките стават две. Появява се куче. Семейството се озовава на улицата, където се размножава на воля. Накрая се появява онзи с отровата и въдворява ред. А боклукчиите прибират труповете.

Друг мераклия, с претенции да е котешки благодетел. Храни ги с консерви, но понеже регулирането на раждаемостта противоречи на възгледите му, от десет котките стават 20. Държи сметка на всички в района, че това са неговите котки. Само дето не ги е надписал. Ако някой сгази „негова” котка, докато паркира, му пука гумите, вдига скандали, раздава юмруци, наказва както виновника, така и свидетелите, защото не са се възмутили подобаващо. Човекът си живее в негов си филм. Котките са му по-важни от междусъседските отношения. Особено умилително е, когато се народят малки. Два месеца им се радва, но когато започнат да щъкат навсякъде, избира кои да останат. По-пакостливите хваща в капан - лови ги в клетка и ги отнася някъде. Може да ги пусне в „Орландовци”, може в „Малашевци”, може в „Илиянци”. Наскоро им заведе и нов приятел - породиста немска овчарка. Кучето беше наказано, защото проявява ловен инстинкт и убива малки, доверчиви котенца. Та по този повод ми е въпроса - ето в такава ситуация на кого ще му дупчат талона? Логиката предполага да бъде санкциониран собственикът, който лепи като гламав обяви за изчезналото си куче. Тъкмо си оправи нарязаните гуми, сега и това. Кучето му се води на него, така че трябва да отговаря за него. Но пък двайсетте котки на другия никъде не се водят на книга, така че и да искат контрольорите, няма как да му надупчат талона.

Искам да го видя и това с контрольорите как ще се случи. Най-малкият им проблем е дали да са с нагръдници или с намордници, че да се отличават. Пощаджиите се оправят с бисквити - мята лакомството и взима разстоянието до кутията на няколко скока, за да не пострада. Но на санкциониращите органи хич няма да им е лесно да измерят дължината на каишката. Да не говорим, че няма разписани правила за доста по-важни неща от това дали кучетата могат да плуват във фонтаните. Разходете се до Женския пазар и вижте какво става през лятото. Надписите край фонтаните едва ли са за кучетата. Но и онези, които се цамбуркат там не ги четат.

В есенно-зимния сезон фонтаните не работят, но пък от скупчилите се по традиция край тях дечурлига с възмургав тен, може да се чуят доста интересни неща:

- Хайде да ходим да краднем кучета от арабите. По двайсет лева после вървят в квартала - предлага момче на не повече от осем години с модерна подстрижка, което току-що си е купило сок „Капи от лев и осемсет”. В компанията са още десетина деца, обядват сандвичи, дюнери, палачинки - на който каквото му се е приискало.

- Може, ама да наловим малко котки по-добре, викам. Арабите много ги ошишкват, имат добър търговски вид - съгласява се друго, докато разцъква на телефона си „Майнкрафт”.

Тези подробности не са чак толкова важни, но ако тръгне човек да ги анализира, може да стигне чак до Цзинан. Първо, къде са агенциите за защита на децата да проверят ловците на кучета и котки защо не са под родителски контрол. Второ, ако родителите им са на помощи, дали не трябва да им отнемат „точки в талона”, задето лъжат, че тънат в мизерия и немотия, докато дечурлигата им се забавляват по баровски. И трето, талоните дали да не вървят в комплект с откраднатите кучета? Нека не се лъжем - правилата са за обществата, които са узрели за тях.
.
.
.