Гледни точки
Как хем да спазваме стандартите, хем да запазим българския вкус

: Ивайло Цветков
.
Внос на селяни от Европа
Ние вече и в големите градове нямаме хора

Валери Роев

Села си търсят жители в интернет чрез нова платформа - „Селоводител”.

Идеята е по този начин да се противодейства на обезлюдяването на малките селца. То обаче е част от един по-голям проблем – обезлюдяването като цяло. За жалост населението се топи не само в планинските махали и паланки, но дори и в сравнително големите градове у нас. За големи официално се считат градовете с над 100 000 жители. Поне така пишеше в учебника по родинознание в началното училище, което посещавах в първите години след настъпването на Демокрацията. Та тогава ни учиха, че в България има девет големи града – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Сливен и Добрич, но към тях може да се добави и Шумен, защото и той вероятно е надхвърлил 100 000. Днес - около четвърт век по-късно - списъкът свършва до Стара Загора. Т.е. големите градове са само шест, което статистически означава, че броят им е намалял с 40% за около 25 години. Какво остава тогава за селата?

В интерес на истината данните от последните години показват, че има процес на рурализация у нас – все повече хора напускат големите градове и се местят да живеят на село. Статистиката обаче често е измамна. Сър Алекс Фъргюсън я сравнява с минижупа при дамите – показва много неща, но не и това, което най-много искаш да видиш.

Действително има тенденция все повече хора да искат да заменят ежедневния стрес, мръсния въздух, шума и задръстванията в големите градове с по-спокоен живот на село. Обаче за жалост спокойствието вече не е така характерно за много от българските села. В част от тях набезите на крадци и нападенията над възрастни хора са ежедневие. Но въпросът не е само до престъпността. Необходими са и някои други минимални предпоставки, за да може човек да се реши да живее и да отглежда децата си на село. Трябва до него да се стига по читав път, да има там училище, нормална медицинска грижа, поне базова инфраструктура – електроснабдяване, канализация, връзка с интернет.

Тези неща може би ги има в селата, в които в последните години предпочитат да се заселват бягащите от мръсния въздух граждани. Те обаче по-скоро приличат на вилни зони, в близост до града, отколкото на класически села. В тях могат да се видят басейни, окосени ливади, триетажни къщи, но не чак толкова крави, овце и кокошки. А малките, красиви и труднодостъпни селца без инфраструктура в Балкана си седят безлюдни и без инфраструктура.

Дано новата платформа помогне поне част от тях да се понапълнят с жители. Все пак в Европа има милиони пенсионери, търсещи спокойствие на старини. Време е да си внесем малко нови селяни от там, след като нашите години наред изтичат в обратната посока.
.
Пълним дупки всякакви

 
Хвала на родолюбците, но къде остава ролята на общините за поддръжката на инфраструктурата?

Сияна Севова

Напоследък се е надигнало едно движение, което като нищо ще стане всенародно. За половин година в медиите бяха показани поне пет случая, в които хората грабват гребла, резачки и варели с битум и... сами си пълнят дупките на пътя. Е, в последния репортаж кметът на малко населено място даже им осигурил необходимата техника. Пък местните ентусиасти и без това си работели на пътните ремонти в държавата. Та така с дружни усилия шосето било закърпено. Другият случай е още по-любопитен, защото челният опит е приложен в ромска махала. От едната страна на пътя живее заможна ромска фамилия и патриархът в семейството решил да вложи пари и собствен труд в оправянето на улицата, за да не се излага пред родата, когато му дойде на гости. Хвала на тези родолюбиви начинания. Обаче като излезем от тази тема, стигаме до изначалния въпрос за общините и поддръжката на инфраструктурата. И най-вече за това дали на местните управи не им излиза по-евтино да плащат обезщетения вместо да вложат тези пари в пълнене на дупки. Е, това звучи като чист популизъм, но е обществена тайна, че понякога от дупките „излизат“ пари, когато се спести материал или някоя от операциите. Но да се върнем  на обезщетенията, които кметствата плащат на пострадали морално и материално от несвършената от някого работа по улиците.

Казус 1. 67-годишна жена пропада в шахта на улицата в областен град. За щастие кракът й не е счупен, но има травма с натъртвания. Жената  логично е много ядосана и завежда дело срещу общината. В съда от местната управа се защитава, че строежът е частен и инвеститорът е трябвало да обезопаси тротоара. Следват различни пледоарии. Решението на съда е, пострадалата да получи 124 лв. от кметството и малко над 900 лв. за съдебни разноски. Оказва се, че за страданието се плаща девет пъти по-малко от таксите за съдебната процедура. Някой ще каже, какво толкова, все пак няма гипс, няма операция или пирон в крака. Как обаче се оценяват стресът и уплахата?

Казус 2. Автомобил пропада в дупка. Пука гума и чупи джанта. Застрахователят плаща щети и осъжда общината за дупката. Съдът присъжда 700 лв. за материалните щети, защото толкова е струвал ремонтът на колата и 342 лв. за съдебни разноски. Очевидно материалът е по-скъп от шока и болките.

По-лесно се печелят дела, когато застрахователят заведе иск срещу общината, след като вече е изплатил обезщетение. Така се правело в „развитите“ държави, твърдят юристи. Очевидно и у нас вече сме развити, защото повечето от изплатените обезщетения са за пътни произшествия, които са се случили заради различни неравности по пътя. Между другото, в градския фолклор се разпространяват и любопитни, но трудно доказуеми истории за дупки, които по нареждане на общината спешно се запълват, за да няма свидетелство, че те са причина за ПТП-то. Доста по-сложно е обаче да се докаже, че си се подхлъзнал на заледения тротоар, защото не е бил почистен. Там виновни за страданието ти може да се окажат концесионерът, който чисти, наемателят на магазина или дори домоуправителят на кооперацията, който не е направил график за почистването на тротоара. Ако нямаш и поне двама свидетели, пий една студена вода и после може да се жалваш на арменския поп. Така че, хора, идва зима, внимавайте как се движите по леда. За да не направите някой двоен аксел. А после ходи да се оплакваш...
.
.
.