Науката
Измериха масата на Земята с “призрачните частици”

YouTube
Частиците неутрино са наричани “призрачни”, защото почти не притежават маса и са неуловими.
.
Мобилните телефони вредят на мъжките плъхове

YouTube
Излъчването на мобилните телефони вреди на здравето на мъжките плъхове, установиха американски учени.
 
Високите нива на радиочестотното излъчване на мобилните телефони, в които се използват стандартите 2G и 3G, предизвикват развитието на ракови клетки в сърцата на плъхове, съобщават учените от Националния здравен институт на САЩ, цитирани от ТАСС.

Специалистите провели 10-годишно изследване, резултатите от което бяха публикувани на сайта на учреждението. "Ние сме убедени, че връзката между радиочестотното излъчване и развитието на рак у самците на опитните животни реално съществува и с това са съгласни експерти и от други организации", заяви старши научният сътрудник на Националната токсикологична програма на САЩ Джон Бухър. Изследователите също изтъкнаха възможната зависимост между излъчванията и образуването на тумори в мозъка и в надбъбречните жлези на лабораторните животни.

При това за самките на плъховете, както и за поколението им и от двата пола, радиочестотното излъчване не се отразявало на здравето им. Учените отбелязват, че изводите от тяхното изследване не се отнасят за хората. При изследванията целите тела на гризачите били изложени на радиочестотните излъчвания. Когато хората използват мобилните си апарати, те се подложени на подобно въздействие само в ограничени части на тялото, само там, където държат мобилния си апарат.
.
Правят пътна карта на генетичния код

PNAS
Учени поставиха началото на план за картографиране на гените на всички сложни видове на нашата планета.
Учени поставиха началото на голям проект за съставяне на карта на генетичния код на всички 1,5 милиона известни сложни вида на Земята, предаде Ройтерс.

Инициативата се нарича “Проект за земен биогеном”. Учените имат намерение да приключат работа по проекта за едно десетилетие. Очаква се той да струва 4,7 милиарда долара. В крайна сметка той ще доведе до създаването на “нова основа за биологията”, благодарение на която ще се намират решения за опазване на биоразнообразието и на устойчивите човешки общества, разказва Харис Леуин, професор в Калифорнийския университет и ръководител     

на проекта.

Според него картата, която ще бъде изготвена, ще бъде “пътна карта и невероятен ресурс за нови открития, за разбирането на правилата на живота, за проникването в механизмите на еволюцията”. Картата освен това ще осигури “нови подходи за съхраняването на редки и застрашени видове, както и на нови ресурси за учените в областта на медицината и селското стопанство”, допълва Леуин.

Проектът бе представен днес в Лондон. Той ще привлече усилията на учени и ще включи изводите на изследователски проекти от целия свят. Той ще обхване например оглавяван от САЩ проект за декодиране на генетичния код на всички 66 000 гръбначни, както и китайски проект за декодиране на генома на 10 000 растения, а също така и инициативата на така наречения Глобален съюз за генома на мравката, поставил си за цел да декодира генома на около 200 мравки.

Досега по-малко от 3500 сложни вида или едва 0,2 процента са с декодиран геном, като от тях под 100 са декодирани до така нареченото референтно ниво, което да е полезно на специалистите, за да научат нови неща от него.

Според Леуин признаците за бързо намаляване на биоразнообразието и увеличаването на броя на видовете, които са застрашени или изчезнали, подчертава нуждата от проекта. “Отчаяно се нуждаем от каталог на живота на нашата планета сега”, каза той.

Проектът е следващата стъпка за биологията след “Проекта човешки геном”, продължил 13 години и приключил през 2003 г. Този проект беше за изготвяне на карта на човешката ДНК и струваше 3 милиарда долара.

Новият проект ще позволи на учените да извлекат от природата познания как да разработват нови лечения на инфекциозни болести, как да бъдат идентифицирани лекарства за забавяне на стареенето, как да се разработят нови подходи за прехрана на света или да се създадат нови биоматериали, смятат експертите.
.
.
.