Книгите
Едно решение – много въпроси
Начинът, по който предприемаме действията си ни разкрива като типаж. Проф. Карастоянов дефинира в монографията си стиловите различия

Вземането на решение е сред най-важните процеси, свързани с функционирането на човека и човешката цивилизация.
.
Легендата на българския футбол Христо Стоичков: Пътят към успеха е осеян с много труд и лишения

БГНЕС
„Няма нищо скрито покрито, не съм спестил на никому нищо. Това, което съм го казал, няма да се върна назад. Това, което съм критикувал, също няма да се върна назад. Където съм направил грешки, съм стиснал зъби и съм се извинил”, каза при представянето на автобиографията си Христо Стоичков.
Автобиографията на Камата - „Христо Стоичков - Историята”, бе официално представена пред спортния елит на България. На събитието специален гост бе бившият испански съдия Урисар Аспитарте, когото Ицо настъпи по време на мач с „Реал” (Мадрид) през 1990 година. Арбитърът разказа, че след инцидента са станали добри приятели със Стоичков и му подари за спомен жълт и червен картон.

На представянето присъстваха куп легенди и шампиони, както и трима президенти - Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев. Сред гостите по футболна линия бяха Наско Сираков и съпругата му Илиана Раева, Тодор Батков, целият футболен отбор на ЦСКА начело с треньора Нестор Ел Маестро, Георги Иванов-Гонзо, Христо Бонев, Петър Зехтински, Пламен Марков, Димитър Пенев, Петър Хубчев, Красимир Балъков, Йордан Лечков, Даниел Боримиров, спортните легенди бяха водени от Стефка Костадинова, борецът Александър Томов, Армен Назарян, Валентин Йорданов, Весела Лечева, Мария Гроздева и Екатерина Дафовска, а уважението си към Стоичков демонстрираха още столичният кмет Йорданка Фандъкова и спортният министър Красен Кралев.

„В тази книга исках да обясня всичко, което се изказа през годините. Къде е било истина, къде не. Исках един път да се спрат спекулациите какъв е Христо Стоичков на и извън терена. Всичко е едно към едно, не съм спестил никому нищо. В тая книга думичката „аз” я зачеркнах. Когато започнеш да я споменаваш, пренебрегваш своите колеги, приятели, семейство и искаш ти да си сам. Във футбола и в живота сам човек нищо не може да направи. Моите колеги са там, моите треньори, моето семейство, публиката ми. Искам да благодаря на всички. За мен няма значение кой е от ЦСКА, “Левски”, “Славия”, “Черноморец”, Габрово, Хасково... Това е книга и за младото поколение, което идва. За да видят, че всичко, което аз съм извървял като път, е постигнато с много труд и лишения”, коментира Стоичков.
.
Доверие на сляпо

 
Какво всъщност знаем за онези, на които се доверяваме... Около този въпрос се завърта интригата в новия трилър на „кралицата на съспенса” Мери Хигинс Кларк - „Някой дебне в нощта” (издателство „Бард”).

След купон в отсъствието на родителите си осемнайсетгодишната КериДаулинг, напълно облечена, е открита мъртва на дъното на семейния басейн.

Първият заподозрян е гаджето й, с когото са се скарали на събирането. Но има и двайсет и четири годишен съсед, сърдит, че не е бил поканен...

А има ли и трети, върху когото още не са паднали подозрения?

По-голямата сестра на Кери, двайсет и осем годишната Алайн, съветник по професионално ориентиране, твърдо е решила да помогне на прокуратурата истината да бъде разкрита. Не си дава сметка обаче, че излага собствения си живот на опасност...
.
Живот на мисълта

Един забележителен историк и брилянтен публицист, който знае, че съвсем скоро ще умре, говори за ХХ век с рядко срещано просветление.
По думите на Тимъти Снайдър „Да мислиш двайсети век” (издателство „Колибри”) е история на политическите идеи и морално-философски трактат в едно, „разказ за живота на мисълта, но и за живота, изживян с мисъл”. Това е интелектуална биография на историка и есеиста Тони Джъд, роден в средата на XX век в Лондон само няколко години след катаклизма на Втората световна война и Холокоста и точно по времето, когато комунистите заграбват властта в Източна Европа. И най-накрая тя е опит да се проследят границите на политическите идеи (и тяхната способност да се възраждат), а също и моралните провали (и задължения) на интелектуалците в политиката. „Да мислиш двайсети век” обхваща някои от най-важните идейни ядра на политическата мисъл през миналия век: Холокоста като еврейски и германски въпрос, ционизма и неговите европейски корени, английския ексепционализъм и френския универсализъм, марксизма и неговата прелъстителност, фашизма и антифашизма, възраждането на либерализма като етика в Източна Европа, а също и социалното планиране в Европа и Съединените щати. Едно от предизвикателствата пред интелектуалците в XXI век може да се състои в следното: да се застъпят за истината като такава и в същото време да приемат многообразните є форми и основания. С пледоарията, която Тони произнася в защита на социалната държава в края на тази книга, той дава пример как би могло да изглежда това.

През 2008 г. Джъд се разболява от амиотрофична латерална склероза, неврологично заболяване, водещо до парализа и смърт. Въпреки това продължава да пише и публикува до самия си край. Малко преди смъртта му вестник „Гардиън” го нарича „най-живия ум в Ню Йорк”.
.
.
.