Добромир Ганев, председател на Национално сдружение „Недвижими имоти”:
30% от офертите в сайтовете са подвеждащи
Най-добре е да се избира доверен брокер, а не цена

.
Визитка
Добромир Ганев е роден в гр. Бургас, на 17 март 1972 г. Магистър на Икономически университет - Варна. Специализира Международна търговия и бизнес развитие към Института за специализации към Land O Lakes-Mineapolis-St.Paul-USA.

Сертификати: CIPS сертификат на National Association of REALTORS-USA, международен специалист в сферата на недвижимите имоти; SRS сертификат на Real Estate Business Institute за представителство на интересите на продавачи на имоти. През 1993 г. година основава агенция за недвижими имоти. От юли 2018 г. е председател на УС на НСНИ. Член на Българската макроикономическа асоциация. Учредител и член на УС на Асоциацията на франчайзите в България. Учредител на Национална асоциация за защита на потребителите. Създател на „Лайънс клуб” Варна, част от Lions International.
.
Контрапункти
Брокери помпат цената на жилищата


Константин Райков, зам.-председател на КЗП
Ръстът на пазара на имоти предизвиква изобретателността на агентите на недвижими имоти в използването на нови нелоялни практики и на неравноправни клаузи при предлагане и продажба на жилища. Това алармира заместник-председателят на Комисията за защита на потребителите Константин Райков и препоръча потребителите да се обръщат към КЗП при всяко съмнение за измама.

Последната спекулация на пазара на имоти е неправомерно организиране на т.нар. вътрешни търгове, с които брокерите си докарват хиляди и десетки хиляди лева печалби.

Практиката е следната. Агенцията предлага даден имот. Клиентът го харесва, сключва предварителен договор, плаща определена сума като капаро и плаща комисионата на брокера. В един момент обаче брокерът се обажда и казва, че за същия имот има и други клиенти и между тях и подписалия предварителен договор купувач трябва да се проведе търг. Ако не се съгласи на условието, купувачът гори с капарото. Ако пък се съгласи, плаща по-висока цена за имота.

Това е нелоялна търговска практика, чрез която цената на имота се завишава изкуствено, е категоричен Райков.

Друга скандална практика е брокери да изнудват свои клиенти, които харесали не предлагания от тях апартамент, а друг в същия блок. Според посредниците комисиона им се предлага дори само за това, че са завели на мястото купувача, където той си е харесал жилище, предлагано от друга агенция.

Всеки втори е нелегален


Росен Бъчваров, говорител на НАП
От 6-7 години няма систематизирана информация за това колко собственици на недвижими имоти не декларират приходите от даването им под наем, твърди говорителят на Националната агенция по приходите (НАП) Росен Бъчваров. Той припомня за инициативата на данъчното ведомство от тогава „Издай хазяина”. „Когато наемателят е юридическо лице, то рискът от укриване на приходите на хазяина е минимален, защото фирмата наемател сама удържа данъка и декларира това в НАП. Затова и този сегмент е изваден от програмата ни за следене на риска. Освен това в последните години се отчитат значително намаление на щетите от укриване на приходи от наеми. През 2016 г. 127 179 лица са декларирали доходи от наем, като сумата на доходите, подлежащи на облагане по реда на чл.31 от ЗДДФЛ, е 602 414 494,25 лв. За миналата година броят на лицата се увеличава до 129 592, а сумата за облагане до 645 639 950,04 лв.”, твърди говорителят на приходната агенция. Бъчваров припомня, че всеки даващ имот под наем е длъжен да отрази това в годишната си данъчна декларация.

„Другият момент е, че трябва на всеки 3 месеца да се подава декларация за авансов данък. Това става три пъти в годината - до края на април, до края на юли и до края на октомври и се плаща авансов данък върху сумата на получените наеми за този отрязък от време”, пояснява той.

Контролът на данъчните за недекларирани приходи от наем функционира основно на базата на сигнали, твърди още говорителят на НАП Росен Бъчваров. По думите му основно сигналите са от бивши и настоящи наематели на жилището, бивши съпруги (съпрузи) или любовници. „По всяка вероятност преобладава броят на хората, имали пряко отношения към собственика, именно наемателите. Защото те все пак притежават някакви документи, че са били квартиранти в имота, като например разписка за платените суми за наем. Докато комшиите могат само със злоба да наблюдават и да предполагат едно или друго нещо, като например фактът, че наемателят не е регистриран в домовата книга на жилищната сграда”, пояснява той.
.
.
.