Избрано
Униженията на смъртта
Млада жена, в началото на двайсетте, вероятна жертва на убийство...

Авторът на хитовите трилъри „Човекът сянка” и „Лицето на смъртта” се завръща, за да ни разкаже третата история от поредицата за хладнокръвната агентка Смоуки Барет.
.
Хапче за любов

Увлекателно написана история, изпълнена с колоритни персонажи и свеж, интелигентен хумор, запазена марка за автора.
 Експеримент, ама на живо...

С юбилейно луксозно издание с твърди редици ИК „Сиела” отбеляза 10 години от появата на първото издание на романа „Английският съсед” от известния български писател и сатирик Михаил Вешим. „Като седнах да пиша „Съседа”, си поставих творческа задача: нито една мръсна дума! Хумористичен роман, но писан с чисти ръце и чисти думи - така, както правеха хумор българските класици Алеко и Чудомир, стършелите Мирон и Йордан Попов, царят на абсурда Станислав Стратиев”, казва авторът.

Вижда бял свят на хартия през 2008 г. Той печели читателите на мига с приключенията на преместилия се от родния Манчестър в китното българско село Плодородно Джон, който заедно с жена си Патриша се натъква на куп местни чешити, сблъсква се с чудатите им навици и преживява редица забавни приключения. „Английският съсед” бързо е преведен на няколко езика, а още в годината на излизането си попада сред десетте книги, номинирани за Литературната награда на Европейския парламент. През 2011 г. историята на Джон и компания се пренася и на малкия екран - чрез едноименния сериал, излъчван по БНТ, с режисьор Дочо Боджаков.

Михаил Вешим

За да поменат Майкъл Оуен, в бар „Лондон” дойдоха също Джон и Ванчо.

- Глория, дай им по един швепс на тия въздържатели! - изкомандва Щърбанов от банкетната маса.

- Тя пържи! Аз ще стана! - каза Скинаря.

Отиде на бара, там където сутринта бе доставил няколко каси безалкохолно заради появилите се напоследък клиенти въздържатели. Отвори две бутилки швепс и незабелязано пусна в едната хапче. После ги понесе към банкетната маса.

Бутилката с хапчето даде на Джон.

- Айде, няма чаши! - подкани ги той. - Пийте от шишето по стар български обичай! Лека му пръст на магарето!

Джон и Ванчо надигнаха бутилките. От цял ден работа Джон бе ожаднял и изпи своята напитка почти наведнъж.

След малко Глория донесе втора пълна чиния с димящи кюфтета. Вместо към кюфтетата, Джон погледна към впи­тите джинси на барманката... Там някъде, между талията и ханша, където се очертаваше тънката ивица на бельото прашка. И не можа да откъсне погледа си от тази тънка ивица...

- Харесваш ли българките, бай Джон? - подкачи го Скинаря, сочейки след Глория, която влезе в кухнята, за да продължи пърженето.

- Йес! Много хубав жена! - каза Джон и взе да се върти на стола си неспокойно.

- Айде, наздраве! - извика Щърбанов. - Кога сме най-зле, тъй да сме! Ванчо, Джоне - вземайте кюфтета! От Майкъл са, Бог да го прости!

- Аз помогне на мис Глория! - каза Джон и тръгна към кухнята, внезапно обсебен от желания.

Поменуващите дъвчеха кюфтета и ги поливаха с вино, затова не му обърнаха внимание.

Глория не го чу да влиза и също не му обърна внимание. Тя обръщаше кюфтета в димящия тиган. Англичанинът мина зад нея и я обхвана през кръста. Тя се стресна.

- О, Джон! - изненадано го отбутна. - Какво правиш?

- Вие много хубав жена, мис Глория! Аз вас желае!

- Не, Джон! Ама, недей така! - уж се дръпна барманката, но не съвсем. По-скоро се остави в ръцете му. Той запуши устата є с целувка.

Кюфтетата запушиха в тигана.

На пръсти Денчо се приближи до вратата на кухнята и изкоментира:

- Без грешка действа хапчето! Направо няма засечка!

- Стига, бе! - скочи от мястото си Скинаря. - Спри ги! Ще му счупя главата на оня английски идиот!

- Трай! - дръпна го Щърбанов с командирска ръка. - Това е експеримент!

- Експеримент, ама си е направо живо... - Скинаря не се доизказа.

Англичанката Патриша имаше способност да се явява в неподходящото време на неподходящото място. Усмихната до уши, тя влезе в бар „Лондон”:

- Видели Джон?

- Видял съм го! - изпревари всички Скинаря. - Влез в кухнята и ти ще го видиш!

Патриша послушно тръгна към кухнята на своята ученичка Глория. Надникна и спря на вратата:

- Оу! - възкликна тя като истинска англичанка. - Сори!

- Соу сори! - каза по-късно Джон на Патриша, когато се върна вкъщи и завари жена си с подути от плач очи.

После се опита да обясни ситуацията:

- Дарлинг, нещо внезапно ми стана! Нещо по-силно от мен ме подтикна към това, иначе аз те обичам!

Патриша го погледна студено:

- Джон, бъди така добър, напусни къщата ми! - каза тя твърдо като истинска англичанка.

Като истински англичанин, Джон си събра багажа в куфар и напусна къщата. Щом излезе на улицата, срещу него в тъмницата изникна някаква сянка:

- Пошол вон от мой дом! - свадливо се скара сянката.

Гласът є разлая селските кучета.
.
.
.