Местна власт
Обмислят по-строги правила за безопасност по спирките
Една от идеите е местата за спиране на градския транспорт да се обозначават с хоризонтални надписи

Крум Стоев
Инцидентите на спирките на градския транспорт често застрашават живота и здравето на пъртиниците.
.
Ще изхвърляме разделно и текстилните отпадъци

На контейнерите за текстил има надписи, които призовават гражданите да изхвърлят непотребните си дрехи чисти.
Една от идеите е местата за спиране на градския транспорт да се обозначават с хоризонтални надписи

Политика

В София бяха разположени първите 20 постоянни контейнера за текстилни отпадъци, като идеята е те скоро да станат много повече. Те са част от системата за събиране и третиране на текстилни отпадъци, която Столична община започна да разработва в началото на 2019 г. Целта е постепенно да се изгради устойчива система за събирането и последващо третиране на този вид отпадъци, подобно на останалите вече изградени и успешно работещи 12 системи за събиране на различни потоци отпадъци в София, включително зелени отпадъци, електрическо и електронно оборудване, опасни отпадъци, батерии, акумулатори и др. Според експерти около 5% от боклука, който изхвърляме, са именно текстилни отпадъци.

„През 2018 г. проведохме различни инициативи за събиране на стар текстил от домакинствата, в резултат на които бяха събрани и последващо третирани общи 24.5 тона текстилни отпадъци. Опитът ни през изминалата година показа, че гражданите имат нагласа да изхвърлят разделно и текстилните си отпадъци. Резултатите дадоха основание на кмета в края на 2018 г. да предложим на Столичния общински съвет да започнем да изграждаме система за събиране на текстилни отпадъци. След като преминахме през необходимите нормативни процедури и беше избран изпълнител за събирането и последващото третиране на отпадъците, сега стартираме с разполагане на 20 контейнера в различни квартали на Столичната община, като предстои броят им постепенно да се увеличава”. Това коментира зам.-кметът по екология в Столичната община Йоана Христова.

Правилното събиране и третиране на текстилните отпадъци намалява вредното влияние на този вид отпадък върху компонентите на околната среда, включително и върху качеството на атмосферния въздух.

Събраните в постоянните контейнери текстилни отпадъци се транспортират от специализираните компании за третиране на текстилни отпадъци, до техни площадки, където преминават през процес, последващ на разделяне. Годните за повторна употреба се отделят, а негодните текстилни материали (напр. дънки и бял текстил) се сортират по цвят, изрязват се техните ципове и копчета и се предават на инсталации за производство на изолационна вата или за производство на памучни парцали за индустрията.
.
Възобновиха конкурса за площад „Света Неделя”

Политика
До 8 май български и чуждестранни архитектурни бюра ще представят идеите си за новата визия на площад „Света Неделя” и прилежащите му площи.
Политика

Столична община възобнови оспорвания и спрян конкурс за площад „Света Неделя”. Новото е, че критериите за участие са облекчени, както поискаха от Камарата на архитектите. Те следва да са изпълнили дейности с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката, чиято прогнозна стойност е 750 000 лева без ДДС. Минималните изисквания към кандидатите са през последните 10 години да имат изпълнена минимум една услуга, която да е идентична или сходната. Очакваният минимален брой участници е 11 (при 7 в предишното обявление).

От тях се изисква да разработят концептуален архитектурно-градоустройствен проект за площад „Света Неделя“ в центъра на столицата.  В проектната зона се включва пространството на площада и непосредствено прилежащите му пространства в контактната зона.

Наградният фонд е 250 000 лева. Паричната награда за класирания на първо място проект 70 000 лева, на второ - 60 000 лева, на трето - 50 000 лева, на четвърто - 40 000 лева, и на пето място - 30 000 лева. В състава на журито, което ще оценява проектите, влизат отново Борислав Игнатов, Григор Дойчинов, Йони Бабоци, Малина Едрева и Мария Механджиева. Новите членове на комисията са: Борис Подрека, Венета Ханджийска, Галина Тачиева, Дейвид Басулто, Йорданка Кандулкова, Марлена Хапах, Мартин Аартц, Паоло Дезидери, Сергей Кузнецов и Сотирис Цолус.

Крайната дата за прием на проектите е 8 май, а на 30 юли ще бъдат изпратени поканите за участие.

Конкурсът бе обявен на 12 септември миналата година. До октомври обаче Камарата на архитектите използва всички механизми, за да спре конкурса. Архитектите първо изпратиха писмо до столичния кмет Йорданка Фандъкова, с което я призоваха да прекрати процедурата преди да е изтекъл законовият срок за обжалване. После пуснаха жалба до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която образува производство по нея. Ден преди крайния срок за подаване на проектни предложения обаче Столична община прекрати конкурса възоснова на исканията, отправени от Камарата на архитектите. Становището на Камарата на архитектите тогава беше, че възложителят е определил твърде високи критерии, което би довело до ограничаване кръга на участниците и ще даде превес на участието на международни архитектурни бюра. Нейното искане бе конкурсът да се проведе при други условия, които ще гарантират участие на максимален брой български архитекти.

От участниците тогава се изискваше минимален общ оборот в размер на прогнозната стойност на обществената поръчка или сумата от 750 000 лева, а също така минимален оборот в сферата на обществената поръчка в размер на половината от прогнозната ? стойност или сумата от 375 000 лева.
.
.
.