Книгите
Повест за цигулка и пиано
Любов и ревност се преплитат в „Кройцерова соната” - най-цензурираната творба на Толстой

Написана през 1889 г., веднага след излизането си повестта е цензурирана от руските власти. Няколко месеца по-късно и американските пощи отказват разпространението на издания от периодичния печат, в които са поместени откъси от творбата, а скоро след това тя е напълно забранена.
.
Игра за скучаещи жертви без правила

Напрегнат психологически трилър, който ви увлича в играта.
Имате ли чувството, че някой ви следи. Огледайте се - някой в тълпата може би ви наблюдава…или може би вече сте част от играта на непознати. Спокойно не изпадайте в параноя...

Скуката поражда какви ли не глупости, като това да се включиш в игра с напълно непознати хора, която се изражда в мания. Това най-общо е замисълът на новия интригуващ трилър на Питър Гадол „Игра на непознати” (издателство „Милениум”)

Предизвикателният роман представя историята на Езра, приятелят на Ребека, който изчезва безследно, полицията е странно незаинтересована от случая. Допускат, че се е включил в играта на непознати. Всеки от тях си избира случайна жертва и започва непрестанно да я следи, става част от живота ?, нейна неизменна сянка и невидимо присъствие във всеки миг от ежедневието ?.

Отначало в играта има строги правила – без пряк контакт, без саморазкриване, когато те усетят, изгаряш. После обаче всичко се обърква, участниците все по-често и нагло прекрачват границите, замесват се в улични гонки, подслушване, взлом, прелюбодеяния, убийства... Ребека се включва в играта, за да открие приятеля си, но неусетно сама се превръща в главен заподозрян.

Кой стои в основата на тази мания? Кой дърпа конците ?? Може ли да бъде спряна? Ще успее ли Ребека да се върне към нормалния живот в свят, в който всеки е непознат и различен от това, за което се представя?

Докато си задавате всички тези въпроси, неволно може да се почувствате и вие участник в играта...
.
Покана за вълшебен танц от Рей Бредбъри

Свят, населен с магични създания – едновременно завладяващ, едновременно смразяващ.
Те живеят от векове в легендарна и тайнствена къща. Рядко ги срещат на дневна светлина. Децата им са любопитни и диви, старците са оцелели от древни времена, а някои спят в легла с капаци.

В къщата кипи подготовка за голямо семейно събиране. В нощната тишина се чува тихото пърхане на крилете на Чичо Ейнар. Но очакването е пропито с обреченост. Защото светът се променя, а сянката на смъртта винаги тегне над това особено семейство.

А най-тежкия товар на времето носи Тимъти - тъжното и различно подхвърлено дете. Единственият, който някой ден ще остарее и ще умре. Той трябва да сподели, да запомни и да разкаже всичко...

Рей Бредбъри кани феновете си на шеметен танц, в който краката не се докосват до земята. Книгата „От прахта родени“ (издателство „Бард”) е пропита с магия, от страниците се ръси вълшебен прашец, който остава по пръстите.

А ето и някои от рецензиите за книгата: „Лирична, тъжна, трогателна и смразяваща!“ (amazon.com); „Изключителна книга, населена с деликатни, фантастични създания!” (goodreads.com); „Забавен, красив, тъжен и мъдър – един от най-добрите романи на Бредбъри!” („Пъблишърс Уикли”); „Прекрасна и зловеща история, изпълнена с носталгичен чар и сантименталност!” („Къркъс Ревюс”).
.
В почивката между два романа

Забележителна колекция от истории, боравеща с литературни техники и идеи, които по-късно прочутата писателка развива в романите си.
През целия си творчески живот Вирджиния Улф създава малък брой разкази, обикновено в кратките почивки между два романа. Чрез тях изпробва границите на модерната си проза, не само обрисувайки вътрешния живот на човека, но и посредством онова просмукване между вътрешно и външно, в което „действително“ и „въображаемо“ са напълно равностойни и до такава степен примесени, че разграничаването им е въпрос на тънък усет и слух. Неслучайно литературната критика твърди, че прозата й често се домогва до висините на музиката.. В тези разкази тя борави с литературни техники и идеи, които по-късно развива в романите си. В някои от разказите случката и повествованието надделяват, в други те са изместени от настроения, образи и поетични прозрения. За разлика от романите, с които Вирджиния Улф е най-вече известна, в разказите й има повече ритъм, отколкото наратив. Самата тя споделя: „За мен ритмическата проза е по-естествена, отколкото повествователната, но тогава се налага да измислям някакво спасително сюжетно въже, което да хвърля на читателя”.

Разказите в този том са подредени хронологически, защото само така може да се проследи изумителната еволюция на писателката, която започва да твори в традиционен стил, минава през модернизма, стига до постмодернизма и отново се връща към традицията. Тук подбраните заглавия не могат да бъдат сложени под един знаменател, защото едни носят белезите на класическата фабула, в други експериментът преобладава. „Колко малко от онова, което играе пред очите ми, успявам да уловя с перото си, и не само пред очите, а и във всяка фибра на тялото ми“ – пише по повод разказите си Вирджиния Улф, но изчитайки този малък том, който излиза на българския книжен пазар с логото на издателство „Колибри”, читателят ще се увери колко много всъщност е уловила една от писателките, дали облика на литературния XX век.
.
.
.