114 години от зверствата в Загоричани
Наказателната акция навръх Благовещение заради бунт на нашите срещу елински митрополит

Гръцка андартска чета. Андартите официално се борят срещу османската власт, но същевременно тормозят и българското население в териториите под властта на Константинополската патриаршия.
.
Войската не дава на нашите да отмъстят
Дамян Илиев, един от оцелелите жители на Загоричани, пише в своите спомени през 1930 година: „... отвред плачове и ридание. Пред къщата на Кузо Самарджията бе се сбрала целата махала да оплаква него и семейството му мъченически загинало в неравна борба. Кузо беше първият, който разбра, че това са андарти, първи откри срещу тех огън от ниската си къщица с един само прозорец. Гърците дадоха тук няколко жертви. Незащитен от никъде другаде, Кузо с целото си семейство жена и три момичета стана жертва, но спаси целата махала. Ние се лутахме из улиците като смаяни. Плачът и олелията оглушават цялата околност. В очите на всички има сълзи, освен намерените жертви в неизвестност са още мнозина. Броят и съдбата на отвлечените в планината не се знае. Требваше нещо да се направи. Некои предлагат да се сформира селската чета и да иде по дирите на андартите, дано успее да спаси отвлечените селяни. Но това бе невъзможно, защото тъкмо по това време от към полето се зададе войска, която приближаваше към селото...“

.
.
.
.
Летопис: други материали