Освен боец за свобода и равенство, Васил Левски е бил и отличен певец
Апостола с ангелския глас
Три са любимите му песни, а „Все за тебе мисля, мамо“ се смята за авторска

Портретът „Светият“ на Пламен Вълчев
.
Все за тебе мисля, мамо
Все за тебе мисля, мамо,
кат се готвя за боя.
Пред вразите рамо с рамо
в кръв ще се облея.

Нашите момци с тъжни мисли,
по полените лежат,
като знаят, че след малко
под пръст вечно ще лежат.

Сбогом, мила, кой знай дали
щеш ме видиш вече жив.
Но, драга, ти не забравяй,
ако падна аз убит.

Искам, мамо, да те видя
и вси други у дома,
но знамето не ма оставя,
до кой час ще мога да!

Кажи на издайниците,
че знаем делата им,
които те ги извършват,
да треперят от войните ни.

Слушай, мале, ще затръби,
този глас за кървав бой.
Дано Вишний защитава,
както прави всегда той.

.
Одавна ли си, момне ле, калугерица
- Одавна ли си, момне ле, калугерица?
- Не сам одавна, байно ле, нито отскоро.
Три години стават, байно ле,
четвърта кара,
откак се азе, байно ле, млада почерних.
- За кого носиш, момне ле, тез черни очи?
- Носа ги, носа, байно ле, за черна земя.
- За кого носиш, момне ле, таз тънка снага?
- Носа я, носа, байно ле, за черна земя.
- Черната земя, момне ле, сполай не казва,
сполай не казва, момне ле, нито се радва.
Я дай ги на мене, момне ле,
сполай да кажа,
сполай да кажа, момне ле,
и да им се радвам.

.
Мома бошнакиня
Провикна се, провикна се мома бошнакиня:
Кой като мен, кой като мен девет годин ходила,
девет годин ходила, с аскер на сефер!
Калпак кривях, калпак кривях, като дели баши,
сабя въртях, сабя въртях, като кеседжия.
Пушка носех, пушка носех, пушка арнаутска,
коня яхах, коня яхах, коня вихрогоня.
Бог да убий, Бог да убий, Софийския паша,
с него съм, с него съм на баня ходила.
Та ме позна, та ме позна по белото лице,
та ме позна, та ме позна по тънкото кръстче.
Та поиска, та поиска лице да целува,
та поиска, та поиска кръстче да ми кърши.
Та извадих, та извадих сабя дамаскиня,
та отрезах, та отрезах пашевата глава.
Та възседнах, та възседнах коня вихрогоня,
та забегнах, та забегнах във земя бошнашка.

.
Патриарх Неофит пее любимото песнопение на Дякона

 
Любимото песнопение на Левски е било „Достойно есть”, съхранено по чудо от жителя на Широка лъка Згуро Згуровски. Любопитното е, че можем да го чуем и днес в изпълнение на Негово Светейшество патриарх Неофит. „Зрелият революционер, Апостола, неуловимият и легендарен „баш комита“ неведнъж се е укривал в манастири и черкви, за да изпее с лирическия си баритон „Херувикото“ или „Достойно есть“, да пренощува в тайно скривалище или да разговаря с комитетски приятели, или да обсъди бъдещи планове, или да прекара в молитвено уединение и да приеме св. Причастие. Това подхранвало неговия оптимизъм, увеличавало духовния му заряд и пак в тъмен час или в ранно утро тръгвал сред опасности, несгоди и лишения“, споделя по темата самият патриарх.  Можем да предположим, че, освен по вътрешна подбуда, към гласова певческа изява (обусловена от дадения му от Бога музикален талант), Левски е отделял специално внимание на църковното пеене и е пял възторжено църковни песнопения, подтикнат и от носталгия по изоставеното поприще на духовник (пред бесилото, на предсмъртната си изповед Левски помолва изповядващия го отец да го поменува в молитвите си „йеродякон Игнатий”).

.
.
.
.
Летопис: други материали