Диагнозата на Ангела Меркел
Пристъпите на треперене на германския канцлер подхранват дебатите за предаването на властта и слуховете

Снимка: ЕПА/БГНЕС
Пристъпите на треперене на Ангела Меркел породиха слухове за здравословното й състояние. Тя твърди, че всичко с нея е наред, но предпочита да не се задържа твърде дълго права.
.
Неврологът Уве Янке: Признаците са за ортостатически тремор
Канцлерът на Германия Ангела Меркел може да страда от ортостатически тремор – рядко и недотам изучено заболяване, смята немският невролог Уве Янке, цитиран от британското издание Daily Express. Болестта не е опасна, макар и да създава някои неудобства.
Меркел се разтресе три пъти пред публика в последните седмици. Първият път тя го отдаде на обездвижване, след което се отказа от всякакви коментари, отговаряйки, че всичко с нея е наред. 
„Убедена съм, че както е дошло, така и само ще си отиде. Нищо особено не мога да кажа. Чувствам се добре“, каза канцлерът.
Лекари, наблюдавали кадрите, в които Меркел се тресе, излязоха с различни версии – от странични ефекти на лекарства до диабет и патология на щитовидната жлеза. Според Уве Янке тези хипотези са твърде крайни. Той залага на ортостатичния тремор - извършване на ритмични мускулни съкращения. Най-често треперенето се получава в изправена поза, когато човекът се опитва да задържи ръцете си изпънати напред. 
Това е рядко и бавно прогресиращо заболяване, на което докторите обърнаха внимание неотдавна – първите споменавания за него се появяват в медицинските издания през 1970 г. Специалистите смятат, че заради сложността на диагностицирането на ортостатичния тремор много специалисти отдават треперенето на психогенни разстройства. Диагнозата може да бъде поставена с категоричност само с помощта на електромиография, която показва честотата на мускулните съкращения. 
От ортостатичен тремор страдат предимно жени. По-често заболяването се проявява при хора на възраст, но се среща и при подрастващи. Диагнозата се поставя средно седем години след появата на първите симптоми. 
Причините за възникването на ортостатичния тремор се доизяснени докрай, независимо от големия брой научни работи в тази област. Пациентите с ортостатичен тремор се оплакват от неустойчивост в изправена поза, но докато ходят, седят или лежат се чувстват стабилни. Понякога треморът се съчетава невродегенеративни заболявания, преди всичко с болестта на Паркинсон. Слабо подлежи на лечение. Ефективността на медикаментозната терапия се колебае между ниска и умерена. Според Уве Янке може да се контролира с помощта на бензодиазепини, но при това има странични ефекти като световъртеж и умора, така че трябва да се изпробват различни препарати, докато се нацели точния.
Немският лекар Кристоф Шпехт, който наблюдава Михаел Шумахер, коментира: „Ортостатичният тремор има тенденцията да поразява хора над 60-те. Симптомите намаляват, когато човекът започне да се движи по-активно“. 

.
.
.