Опера в Чинията

.
Музиката ще ни помири с миналото

Вече три десетилетия българското общество води истинска война по отношение на съдбата на безсмислените паметници от епохата на тоталитаризма. В тях бяха загробени стотици милиони левове, а в хода на строежа им бяха отнети и човешки животи.

Без съмнение най-оспорваният от тях  - след този на Съветската армия в центъра на София - е именно прословутата „Летяща чиния“ на връх Бузлуджа. Чудовищната бетонна грамада навярно отдавна щеше да бъде взривена подобно на мавзолея на Георги Димитров. Стига да не беше наистина толкова огромна, че разрушаването й и последвалото разчистване на отломките би коствало твърде много средства. Неслучайно в тези години правителства и партии си прехвърляха топката кой да се води неин собственик. Който съответно да поеме и грижите за монумента, чието единствено предназначение беше, подобно на египетските пирамиди, да символизира вечността на „народната власт“.

Но, както се казва, времето лекува всичко. Полека лека призивите за разрушаване на „Летящата чиния“ се замениха с различни идеи за нейното адаптиране. Оферти имаше отвсякъде. Включително от арабски шейхове, които искаха да я превърнат в казино.  Накрая се оказа, че пари може да се намерят и по европейски проекти. Явно в Брюксел отдавна са преодолели емоциите в стил „комунизъм - антикомунизъм“. И за тях „Летящата чиния“ е просто характерен паметник на една отминала епоха от историята на Стария континент.

Дали в някогашната главна зала, където се предвиждаше активистите от БКП да аплодират тържествената реч на Първия по повод на различни годишнини от историята на Столетницата, бъдещите зрители ще се наслаждават на оперна музика, е рано да се каже. Но идеята на Старозагорската опера заслужава адмирации. Дано наистина Веселина Кацарова ни зарадва с арията на Азучена от „Трубадур“. Изборът от огромното творчество на Верди е чудесен. Защото например хорът на оплакващите миналото величие на родината си евреи от „Набуко“ може да се изтълкува като израз на соцносталгия.

Нека помирението с миналото започне с музика.

 

.
.
.