ОПГ-то на Цветан Василев превърнало Служба „Военна информация“ в частно УБО
Гебрев и Ноев ползвали военното разузнаване за лична употреба
Медии на подсъдими олигарси в кампания да си опазят влиянието в службата

Цветан Василев, Сашо Дончев, Бойко Ноев, Огнян Донев, Иво Прокопиев и Емилиян Гебрев
.
Оръжейният бос – през Полша до Русия
Руска диря и сянката на Федералната служба за безопасност на Русия (ФСБ) наднича от парите, които ортакът на Цветан Василев – Емилиян Гебрев, е платил, за да сложи ръка върху „Дунарит“. От вече над две години оръжейният търговец се опитва да се впише като собственик на военния завод, струващ близо 300 млн. лева, като прилага поредица от схеми, измислени от банкера беглец, в чиято полза работи. Дотук обаче единствената сума, броил за него, е абсурдно ниска - 12,4 млн. лева, което прави едва 4% от пазарната стойност на „Дунарит“. При това тя е дадена на друг ортак на Василев – Иван Езерски, а не на фалираната КТБ, финансирала с около 200 млн. лева заеми икономическата група на „Дунарит“. Парите, броени от Гебрев, проформа са дошли от теглен от него банков кредит. Той обаче буквално за седмици е покрит почти напълно от полска сметка. Тя е с неясен за нашите разследващи произход, но има съмнения, че парите в нея са от партньорство в страната на ЕМКО със свързаната с РСК МиГ полска фирма със смесена собственост „Полит-електроник“, показа преди време разследване на Агенция Монитор. 
Любопитното е, че именно по времето, когато парите са възстановени, приключва договор в Полша, по който ЕМКО е контрагент заедно с фирма, официален представител в страната на руския концерн РСК МиГ - „Полит-електроник“. Договорът е сключен през 2014 г. и е за доставката на полското министерство на отбраната на 17 000 изработени в България ракетни неуправляеми снаряди с бойна глава S-5 по съветски модел от 1955 г. Стойността му е 114 млн. полски злоти – около 55 млн. лева (26,6 млн. евро), а сключването му предизвиква истинско цунами в полския политически живот. 
Причините са няколко. Според полски медии въпросните снаряди са архаично въоръжение, ползвано най-вече от бунтовниците в Либия и Сирия и африканските държави. Втората е, че самата „Полит-електроник“ има скандална слава в Полша. Именно това е фирмата, отговорна за ремонта на правителствения Ту-154, който се разби на 10 май 2010 г. край Смоленск. При катастрофата загинаха всичките над 90 души на борда, сред които и президентът на страната Лех Качински. И не на последно място – през 2013-а, година преди контракта, в своя отговор до депутат от полския парламент зам. държавният секретар в Министерството на националната отбрана на Полша Валдемар Скшипчак обявява, че „Полит-електроник“ е „станала официален член на Руската самолетостроителна корпорация РСК МиГ и по тази причина елиминирането на фирмата като посредник в друга сделка – за сертифицирани ремонти на двигателите RD-33 на полските МиГ-29, не е възможно“. 

.
.
.