БАН вкарва в карта бабините манджи
Чибачита и рачийа ни водят в Банско, яхния със сливи в Копривщица

.
Облизваме си пръстите след качамака от Годеч
В Долно Дряново, което е свързано с родопските говори, учените опитали з?расник. Хората бяха изключително гостоприемни и искаха да ни покажат традиционната храна, за която с тъга отбелязват, че все по-рядко се приготвя, казва екипът от БАН. След това били в Годечко, където направили рязък преход от източните в западните български говори. Това е районът на у-рефлексите на някогашната т.нар. голяма носовка от старобългарски, обясни доц. Ана Кочева. Където в книжовния език има ъ, по тези говори е у: пуна вуна буе означава пълна вълна с бълхи, напр. Тук ни показаха как се приготвя характерното зад?шено, подобно е на гювеча, както и качамак по тамошна рецепта.

.
Сармите са гушки, пъпешът пипон
В Троянския край сармите са фтички, а гушките се наричат те в Пазарджишко и част от Родопите. Пръжките са джумерки във Велико Търново. Названията на различните гозби от отделните краища на страната са събрани в Български диалектен атлас. Четири имена на боба пък има у нас – боб, фасул, грах и вариво. Доматът пък може да бъде чут като патлиджан, мехле, френки, маджари. Освен каун, пъпешът се нарича пипон или коравец.  

.
.
.
.
Гурме: други материали