Прокопиев сипе клевети в чужбина, защото много му се иска да се изкара жертва, а у нас няма аргументи
Донос под индиго
Мисията на олигарха е да излезе чист от финансовите си несполуки и съдебни проблеми, в които сам се набута

Карикатура: Ивайло Цветков
.
Протеже на Прокопиев информатор на Пардю във Вашингтон

Бившияьт американски посланик Джеймс Пардю
Филип Гунев

Каквото и да ти говорят, знай, че става дума за пари. С тази фраза на американския писател, драматург, есеист и нобелист за литература Джон Стайнбек най-точно може да се опише статията на бившия американски посланик у нас Джеймс Пардю, озаглавена „Тръмп и България: Атаките срещу свободните медии накърняват демокрацията“, и публикувана в изданието Тhe Нill.

Опорни точки

Тя като че ли е писана под индигото на олигарха Иво Прокопиев. Следва стриктно опорните точки на българското задкулисие и тезите, прокарвани по света от придворните на Джордж Сорос. По всичко личи, че вдъхновител и спонсор на манипулациите е самият подсъдим Прокопиев. Това разкрива снимка от 9 ноември 2019 година, публикувана в неделя в „Дневник“. Тя е направена във Вашингтон и на нея Пардю заедно с бившия зам.-посланик на САЩ у нас Родерик Мур е в компанията на Филип Гунев – председател на управата на „Антикорупционния фонд“. Именно фондът е бухалка на Прокопиев срещу всички неудобни на олигарха. Пардю твърди, че е „изключително добре запознат със ситуацията в България”, по-вероятно е обаче информатор да му е самият Гунев.

Пардю беше американски посланик у нас преди близо 15 г. - от 2002 до 2005 г. Точно през този период под носа на дипломата започна възходът на кръга „Капитал“ След като получи от Командира на тъмния преход Иван Костов златни подаръци като „Дамяница“ и „Каолин“, Прокопиев постепенно укрепи империята с десетки милиони левове, източени от държавата, и накрая завзе мейнстрийма (големите телевизии). За това разградският издател си призна в една от полуконспиративните срещи на задкулисието „АРГО“, проведена на 17 ноември 2016 г. в „Сохо“. Пардю твърде услужливо пропуска този факт, представя се като адвокат на Прокопиев, като се опитва да минимизира щетите от действията му. Чудно е защо навремето, когато беше официален представител на американската държава, не си даде мнението, че Прокопиев ограби страната и прибра всички медии и че целта беше ясна - кръгът „Капитал“ да контролира обществото и да го залива с фейкове.

За да е в синхрон с опорните точки на спонсора си, пенсионираният дипломат твърди, че депутатът и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски „бил властелинът на частните български медии в днешно време“ и че „в един момент притежавал 80% от пазара, включително сериозен дял от разпространението на печатните новинарски издания в страната“.

Цифром и словом

Собственост на Пеевски са три национални всекидневника - „Телеграф“, „Монитор“, спортният „Меридиан мач“, регионалният „Борба“ и седмичниците „Политика“ и „Юропост” (англоезичен). Общо шест. У нас според КЗК 70 са водещи печатни издания (вестници и списания). Националният статистически институт дава по-пълна картина за пазара на печатни издания за 2018 г. – вестниците са 239, от тях 37 са всекидневници, а броят на списанията и бюлетините възлиза на 602. Всички тези твърдения на Пардю са инсинуации, тъй като се опровергават от официалните данни. Абсурдно е и твърдението на Пардю за монопол в разпространението. То беше отречено още през юли 2018 г. от КЗК. В свое Решение № 717 за секторен анализ на конкурентната среда на медийния пазар в страната комисията констатира, че твърденията за монопол не само са неверни, но и че на пазара за разпространение на печатни издания не са налице непреодолими бариери за навлизане на нови участници и разрастване на съществуващите.

Докато беше първи дипломат на Америка у нас, той нито веднъж не коментира „Бялата книга“ на НДСВ, че активи между 20 и 30 млрд. лева са преминал в ръцете на олигархията при управлението на Костов срещу скромните 2-3 млн. лева, влезли в хазната. Замълча си и че тези данни се съдържат в доклад на Световната банка - една от петте институции, създадени на Бретънудската конференция през 1944 г., именно под егидата на родната му Америка. Не обели и дума, че Прокопиев през 2003 г. - в средата на мандата му, завзе пул „Мечта“, след като замени синята фланелка с жълта. Тогава миризмата на кръга „Капитал“ се носеше из коридорите на властта. В ключова за капиталци се превърна вицепремиерът Лидия Шулева. При нейното управление инвестиционният посредник на Прокопиев "Булброкърс" спечели поръчката за консултант по пула "Мечта". Става въпрос за конкурса за консултант и инвестиционен посредник при продажбата на миноритарни пакети от ДЗИ ЕАД - 20%, "Параходство Български морски флот" - 30%, "Проучване и добив на нефт и газ" - 49%, "Булгартабак холдинг" – 12,8%, и Българската телекомуникационна компания (БТК) – 20%. В крайъгълен камък за съществуването на бизнеса на Прокопиев през годините беше и сделката с посредничеството за раздържавяването на БТК. Определяна често като една от "кражбите на века", сделката оставя повече въпросителни, отколкото ясноти. В проспекта, написан от "Булброкърс", се предвижда делът от 34,8% от акциите на БТК да се продадат през фондовата борса срещу компенсаторни инструменти.

Запазена марка

Това е запазен знак за приватизационните сделки с автор Прокопиев. Компенсаторките всъщност служат само за изсмукване на държавен актив, защото те са придобивани от борсата, където се търгуват на цена в пъти под номинала. При цена на акция от 1 лев и цена на компенсаторен инструмент с номинал 1 лев, струващ обаче 20 ст., купувачът ще плати 5 пъти по-ниска цена. Именно такъв подход предлагат от "Булброкърс" на Агенцията за приватизация при процедурата за БТК. С тази вътрешна информация обаче разполагат само съдружниците в "Булброкърс" Иво Прокопиев и Иван Ненков. За втория има публикации в медиите, които го определят като роднина на Лидия Шулева. Явно от голямо значение е да имаш леля във властта. Те изкупуват за свои клиенти и за себе си почти целия ресурс на компенсаторки за не повече от 20 ст. при номинал един лев.

Пардю мълчи и за факта, че на последните избори у нас старите комунисти се прегърнаха с новите комунисти. От него няма да прочетете и нито ред за червената номенклатура, изстреляна в българската политика, като например за провалилия се правосъден министър и виден жълтопаветник Христо Иванов. Или призиви за лустрация и критика за тоталитарните тайни служби – ДС и комунистическото военно разузнаване РУМНО, макар самият той 27 години да е бил офицер от военното разузнаване на САЩ. Този факт или се дължи на амнезия, или на страха, че ще разкрие как Прокопиев – дете на служители на УБО на ДС, което навремето пазеше партийните велможи, изведнъж стана виден приватизатор.

За Пардю думата корупция е нещо като дъвка, но той нито един път не спомена как съдебната ни система е завладяна от тогите на олигархията, начело с председателя на ВКС Лозан Панов и че инсталирането на частния съд започва при управлението на Иван Костов. Мълчи си и за грантове от над 12,5 млн. лева, прибрани от Съюза на съдиите, като голяма част от тях идват и от „Отворено общество“ на Сорос.

Инсинуации

Пардю си позволява и критика по адрес на президента Тръмп, че атакувал и оронвал достойнството на професионалната и независима американска преса. Само че той не казва защо някои медии в САЩ, най-вече свързани със Сорос, си позволяват да заливат Тръмп с инсинуации. На родна почва тези твърдения се тиражират с охота от медиите от соросоидния кръг. Нещо повече, сайтовете на олигархията като „Медиапул“, „Клуб Z” “Офнюз“, „Капитал“ и „Дневник“ всекидневно, подобно на Пардю, водят яростна кампания срещу Републиканската партия и срещу президента Тръмп. Повечето соросоидни медии по света по своя генезис са фабрики за фалшиви новини. За тях олигарсите, които ограбват собствените си държави, са нещо като филантропи и целите в бяло. Очевидно статията на Пардю е поредната мантра, която Прокопиев пренася през чуждоезично издание в опит да се скрие зад фейкове. А за Пардю ще е по-редно да си гледа пенсията, вместо да се занимава с независимите медии у нас и с български депутати.

.
Лансиран от медии бухалки прокурор хвърли оставка

Прокурорът Андрей Янкулов, който бе заместник в мандата на провалилия се като правосъден министър Христо Иванов, обяви, че подава оставка във Фейсбук, копирайки бившия съдия и настоящ политик Методи Лалов. Провокациите срещу утвърдения с указ на президента за нов главен прокурор Иван Гешев продължават, написа по този повод "Правен свят". Мотивите на Янкулов звучат политически, което обяснява и защо "новината" за оставката на не много известния с работата си държавен обвинител бе бързо мултиплицирана в броени издания, през които протече продължаващата шест месеца очерняща кампания срещу процедурата по избор на главен прокурор. Още повече че същите медии многократно се опитваха да неглижират и иронизират масовата подкрепа, която прокурори, следователи и служители на съдебната система изразяваха многократно, докато течеше изборът на Гешев.

Обяснението за това защо подалият оставка прокурор Янкулов е толкова "важен" може да се открие в очерк още от 2012 г. Той е публикуван в издание на подсъдимия пред Специализирания наказателен съд издател Иво Прокопиев.

През 2014 г. Андрей Янкулов влиза като заместник-министър в екипа на провалилия се като правосъден министър Христо Иванов, понастоящем партиен ръководител на свързваната отново с Прокопиев партия "Да, България". Докато е в МП, Янкулов отговаря за местата за лишаване от свобода и съдебната охрана. Като точно в тази сфера в мандата на Иванов се стигна до скандални опити за закриване на Главните дирекции "Охрана" и "Изпълнение на наказанията", както и до неуспешна чистка на надзиратели и съдебни охранители. След напускането на Иванов в края на 2015 г. правосъдното министерство напуска и Янкулов, който е възстановен като прокурор. През изминалите четири години авторски статии на Янкулов, засягащи и политически въпроси, както и негови коментари във фейсбук редовно се публикуват в медии, собственост или свързани с подсъдими и обвиняеми издатели, начело с тези на Иво Прокопиев. Начинът, по който Янкулов е решил да напусне съдебната система, изцяло копира действията на бившия съдия Методи Лалов, който в началото на август демонстративно хвърли оставка, за да стане водач на листата за общински съветници на "Демократична България" в столицата. Времето ще покаже дали Янкулов ще потърси политическо бъдеще в проекти, свързвани с подсъдимия Прокопиев, както вече направи Лалов, малко преди срещу него да бъдат приключени дисциплинарни производства.

.
Обединени от страха
Иво Прокопиев и Цветан Василев от години действат заедно. Обедини ги общият им страх от съдебните им проблеми. Прокопиев е притеснен, че ще трябва да понесе отговорност за участието си в грабежа на държавата, започнало още с мътната Костова приватизация.

Цветан Василев пък се страхува, че ще изкара старините си в килия, заради източването на КТБ, за която независими и авторитетни международни институции и експерти обявиха, че от самото начало е действала като пирамида.

Двамата мастити олигарси, които странно защо не попадат в докладите на „Репортери без граници“, въпреки огромното им медийно влияние, припознават и общ враг в лицето на депутата и издател Делян Пеевски. Той е неудобен, защото изданията от „Телеграф медиа“ нееднократно са изобличавали аферите им.

Причината за злостния хъс на олигархията срещу издателя ни е всъщност законът, който той внесе заедно с колегите му Хамид Хамид и Йордан Цонев за спиране на вторичния грабеж на КТБ, а синдиците успяха да приберат около 500 млн. лв. активи. Това никак не се харесва на присъдружните олигарси начело с Прокопиев, затова и стрелят залп след залп от фалшиви новини. Прокопиев сам призна, че владее “мейнстрийма“ в стенограмите от „АРГО-гейт“. Уви, и самопризнанието на разградския медиен магнат не бе достатъчно да убеди т.нар. „Репортери без граници“ да се поразровят в делата му и задкулисния му контрол върху различни проформа независими медии.

В прокопиевите медии няма да намерите истините за убийците, пускани на свобода от грантови съдии, свързани с кръга „Капитал“, или пък за останалите общественозначими теми, а само манипулации, обслужващи интересите на Прокопиев, Василев, Костов и сие. И, разбира се, лъжи срещу враговете им, първи в списъка на които е Пеевски именно заради законодателните си инициативи, спиращи вторичния грабеж на КТБ и изсветляващи финансирането на всички издания в страната, в това число онлайн медиите бухалки.

В не един от пасквилите си например от кръга „Капитал“ се опитаха да изкарат, че едва ли не Делян Пеевски „кара джипа на държавата“. В крайна сметка обаче истината излезе наяве - Прокопиев напира отново да кара “джипа на властта“, както в два кабинета преди това чрез свои инсталирани министри пионки. Нека припомним само провалилия се Христо Иванов, който запомнихме с това, че едва след няколко дни на министерския пост облече анцуг и излезе в отпуск.

.

.
.
.
.
Тема: други материали