Главният прокурор Иван Гешев пита КС за имунитета на президента

БГНЕС
Главният прокурор Иван Гешев отправи първото си искане до КС и то е във връзка с президентския имунитет
.
Становището на самия Гешев по зададените въпроси

Към искането за задължително тълкуване на Конституцията главният прокурор е приложил и собственото си становище по поставените от него въпроси.

По отношение на първата серия питания, Гешев застъпва тезата, че понятието "държавна измяна" визира осъществен престъпен състав на престъпленията, визирани в Раздел I "Измяна", Глава първа "Престъпления против републиката" от Особената част на Наказателния кодекс. "По отношение на понятието "нарушение на Конституцията" считам, че в същото следва да се включват преките нарушения на конституционни разпоредби, които президентът, рееш вицепрезидентът, би могъл да извърши при упражняване на правомощията си, а така също и извършването на престъпления", смята Гешев.

По отношение на въпроса допустимо ли е извършването на проверка за установяване данни за извършено от президента, респ. вицепрезидента, престъпление, главният прокурор смята, че отговорът е положителен. "Конституционният съд е имал повод да изясни какъв смисъл е вложен в конструкцията "възбуждане на наказателно преследване" по повод тълкуване на разпоредбата на чл.70 КРБ9. Застъпено е схващането, че "[и]зразът "наказателно преследване" е употребен в наказателното и наказателнопроцесуалното право в случаите, когато се предприемат и извършват процесуални действия от надлежните органи за привличане на дадено лице към наказателна отговорност за конкретно деяние, както и в случаите на изключване на тази отговорност, Наказателното преследване срещу определено лице за конкретно извършено деяние започва с образуване на предварително производство, което представлява началния стадий на наказателното производство", пише още той.

"Определени престъпления поради принципните си специфика или поради особеностите на конкретния случай изискват при разследването и доказването на извършването и авторството им предприемане на действия в спешен порядък, които действия не биха могли ефективно да се реализират след изтичане на няколкогодишен период. Закрепването на необходимите доказателства в рамките на образувано наказателно производство е единствената възможност това производство да обезпечи ефективността си. Застъпването на това становище осигурява в най-пълна стенен установяване на обективната истина чрез своевременно събиране на всички възможни доказателства, които в последващ момент биха могли да се окажат недостъпни. Противното уврежда обществения интерес и в частност интереса на евентуалните пострадали лица, а идеята на конституционния законодател не е била създаване на наказателноправна недосегаеми лица. Уврежда се и интереса на потенциалните обвиняеми след приключване на мандата, тъй като отдалечеността от инкриминираното събитие заличава, както обвинителните, така и оправдателните доказателства", пише още главният прокурор и дава пример с престъпленията против транспорта.

"При този тип деяния досъдебното производство обикновено се образува по реда на чл.212, ал.2 от НПК, а следствените действия имат неотложен характер, т.к. по-късното им събиране или е невъзможно или възпрепятства разкриването на обективната истина. В този ред на мисли, при извършено престъпление по чл.343, ал.1, б."в" вр. чл,342, ал.1 от НК с евентуален извършител - президент или вицепрезидент, нереализираното на наказателно производство, заради личността на извършителя, би поставило разследващите органи на по- късен етап в невъзможност да осигурят законосъобразно и успешно разследване", мотивира се главният прокурор.

.
.
.
.
Власт: други материали